Още от "Вкусът на България": Традициите на Коледа

Рождество Христово - Коледа е един от най-големите християнски празници и може би, най-светлият семеен празник през годината

Още от "Вкусът на България": Традициите на Коледа

Реклама

Рождество Христово - Коледа е един от най-големите християнски празници и може би, най-светлият семеен празник през годината! По Коледа настъпва времето за помирение, благодарност и щедрост! Коледа ни дава усещането за съпричастност и споделяне с близки и приятели. Празникът свързваме с аромата на вкусна домашна храна, приготвена с много любов.

Трапезата за Бъдни вечер трябва да се състои от 7, 9 или 12 постни ястия. Цифрите символизират броя на дните в седмицата, месеците на бременността и месеците в годината. Църквата допуска още по-богата празнична маса с 33 постни ястия, колкото са годините на Христос, когато се е жертвал за човешкия род. Независимо от броя на приготвените ястия, на коледната трапеза задължително трябва да има обреден хляб. В различните краища на България той се нарича боговица, светец, вечерник, богова пита, колашки колак, бъдняк, бъдна погача. Според традиията трябва да се приготвят три вида хляб. Първият - същинският коледен хляб е питата, която се разчупва и раздава между членовете на семестйвото. Вторият вид хляб, наречен стопански е за животните, за стоката, за поминъка и олицетворява берекета в къщата. Той се отличава с богата украса, която изобразява основния поминък на семейството: нива с житни класове, бъчва с вино, лозе, кошара, овце, куче и други подобни. Третия вид хляб е коледарският, който се приготвя да се посрещнат с него коледарите. Коледарските гевреци и краваи представляват този трети вид обреден хляб и се наричат коледни колачи.
Обредния хляб се нарича просфора – тоест приношение. А просфорните печати са много интересен елемент от богатото ни културно наследство – с тях се освещава коледния хляб и така му се придава статут на празничен обреден хляб, който може да се ползва в тайнството на празника. В миналото просфорните печати са се изработвали от монаси или хора, които са наясно с църковната символика. По-късно се появяват и домашни просфорни печати, с които се попдечатват обредни и празнични хлябове, приготвяни вкъщи.

Просфорните печати обикновено са с кръгла форма и най-често изображенията в тях са разделени в няколко полета, очертаващи кръст. В централната част се поставя най-важният символ, така нареченият Агнец-Божият син. Изписани са буквите ИС ХС, а под тях НИ КА. Знаците са на гръцки и означават Исус Христос Побеждава. Освен това има полета, символизиращи света Богородица и ангелските чинове.

Националният етнографски музей притежава впечатляваща колекция от просфорни печати. Малко музеи могат да се похвалят с притежание дори само на няколко подобни образци, а тук те са няколко десетки. Част от тях са пристигнали по нашите земи от Света гора и са показателни за влиянието на атонските манастири по българските земи. Те идват до домовете и църкви като дарове от поклонници, посетили Атон, или са закупувани от монаси, обикалящи християнските земи, за да събират помощи за манастирите си.