Реклама
Много е трудно за един професионален футболист да сложи край на кариерата си. Почти целият му съзнателен живот е преминал в тренировки и спортни събития, натоварвания, медии, успехи и падения. Когато това се случи, футболистите обикновено започват собствен бизнес или си почиват и ритат само с приятели. За да се върнат в професионалния футбол трябва да имат много сериозна лична причина да го направят.
Ето няколко известни футболиста, които се завърнаха в голямата игра, когато всички мислеха, че повече няма да чуят за тях.
Хуан Верон
Преди: Аржентинецът беше едно от най-големите имена на своето поколение и остави следа в европейския и южноамериканския футбол. Малката вещица беше известен с две неща - че е великолепен халф със страхотна визия. И че контузиите не го оставиха на мира през цялата му кариера. Той направи добра кариера в Италия, първо с екипа на Парма, с които взе Купата на Италия и Купата на Уефа. Със звездния за времето си отбор на Лацио той спечели първенството, купата и супер купата на страната. Представянето му на терена и космическата за времето си заплата от 48 хил. паунда на седмица оформиха статута му на супер-звезда и той логично продължи кариерата си в Манчестър Юнайтед. С пристигането си на Олд Трафорд той стана най-скъпият трансфер в историята на клуба до този момент, но контузиите не му позволяват да играе много, а феновете и медиите очакваха много повече от него.
Верон опита да се докаже в Англия и с екипа на Челси, но още с идването си Жозе Моуриньо го прати под наем в Интер. С италианския отбор той спечели купата на страната през 2005г. и 2006г. и титлата през 2006г., след като тя беше отнета от Ювентус заради уреждане на мачове. Когато Верон реши да се завърне в Аржентина най-големите местни клубове Бока Хуниорс и Ривър Плейт го чакаха с отворени врати. Малката вещица обаче избра да завърши кариерата си в родния Естудиантес. Тук започва по-романтичната част от тази история, защото Верон се доказа като голям играч и човек точно в отбора, от който тръгна за големия футбол.
Играчът правеше дарения за тренировъчните игрища и това беше важен фактор за споразумението с кметството на Ла Плата за реновиране на стадиона на отбора по модерни стандарти. Той лично се свърза с президента на страната Нестор Киршнер за започване на преговорите, които бяха замразени от кмета на Ла Плата Хулио Алак. На терена Верон показа най-доброто от себе си и Естудиантес възкръснаха, печелейки аржентинското първенство през 2006г. за първи път от 23 години.
Той е от водещите фигури на тима, който през сезон 2008–09 достигна финалите за Копа Судамерикана и си осигурява място за участие в следващото издание на Копа Либертадорес. През същия сезон е избран за най-добър играч в аржентинското първенство. На следващата година Малката вещица прави чудеса на терена и помага на Естудиантес да достигне първи финал на Копа Либертадорес от 1971г.
Този финал е особено специален за феновете на отбора, защото напомня за последователните титли в турнира между 1968-1970г. По онова време бащата на Верон е бил ключов играч в тима, а синът му обявява, че би дал всичко, за да спечели Копа Либертадорес. Вдъхновени от Малката вещица, Естудиантес спечелиха драматично двата финални мача срещу бразилския Крузейро и грабнаха трофея, а самият Верон бе избран за най-добър играч на турнира. Той се отказа от футбола през 2010г. и стана спортен директор на Естудиантес.
Но: Миналата седмица Малката вещица обяви, че се завръща отново като играч на Естудиантес. Бившият капитан на аржентинския национален отбор ще дава заплатата си на юношеските формации на клуба.
Пол Скоулс
Преди: Години наред Скоулс беше еталон за английски футболист - физически много здрав и борбен, със страшен удар и страхотно дълго подаване. Рижият полузащитник стъпва на тренировка на Манчестър Юнайтед за първи път на 14 години и оттогава е един от най-добрите играчи на “червените дяволи” за всички времена. Той е част от тима, който спечели легендарния требъл през 1999г., има 11 титли на Англия, три купи на страната и два пъти е вдигал трофея на Шампионската лига.
Скоулс беше известен с твърдата си игра на терена и това логично му помогна да направи няколко противоречиви рекорда. Играчът стана най-санкционираният в историята на Висшата лига с 99 жълти картона и един червен. В Шампионската лига е получил 32 жълти картона, което също е рекорд. Общият му резултат по картони в кариерата е впечатляващ - 120 картона във всички турнири, десет от които червени.
Легендата на Юнайтед беше известен и с упорития си нрав, който се прояви след Световното първенство през 2002г. По време на турнира треньорът на Англия Свен Йоран Ериксон му сменя позицията, за да могат Джерард и Лампард да играят в средата на терена. Скоулс взима съответното решение и се отказва от националния отбор. Той не промени решението си, въпреки че следващите треньори на “трите лъва” Стив Макларън и Фабио Капело го искаха в състава. През 2011г. Скоулс се отказа от футбола и дори изигра бенефисен мач.
Но: Още на следващата година той се отзова на призива на сър Алекс Фъргюсън да се завърне в игра за Манчестър Юнайтед, в момент, в който средната линия на “червените дяволи” беше останала без играчи. Скоулс го направи, при това по подобаващ начин, и помогна отбора да спечели английското първенство. През 2013г. халфът окончателно се отказа от футбола.
и още двама завърнали се герои-ветерани
Хенрик Ларсон
Иконата на Селтик Хенрик Ларсон се доказа като един от най-опасните нападатели в света, продължавайки кариерата си в отбори като Манчестър Юнайтед и Барселона. На 41 години шведът се завърна, за да порита за четвъртодивизионния шведски тим Хогаборг. В отбора играеше и неговият 15-годишен си син Джордан.
Марк Овермарс
Холандецът беше едно от най-бързите крила в историята. Разбраха го защитниците във Висшата лига и в Премиера дивисион, където Овермарс летеше по тъч-линията с екипите на Арсенал и Барселона. 4 години след като се отказа от футбола, той се завърна през 2008г. Овермарс се реши на това, за да помогне на отбора, от който тръгна за големия футбол - втородивизионният холандски Go Ahead Eagles. На следващата година той за втори път спря с футбола и стана спортен директор на Аякс.