Най-интересните истории, които Шабан Шаулич сподели пред bTV
В памет на изпълнителя, който почина при катастрофа на 17.02.2019 г.
18 Февруари 2019
Реклама
"Не бива да се предаваме. Това е моят личен лозунг. Ако се подадеш на апатията, свършен си... На мен ми се струва, че аз всъщност друго не знам да правя. Започнах много млад - бях на 17 години и осъзнах, че това ще бъде призванието ми в живота. Тогава максимално трябваше да се посвещавам и винаги да се доказвам, за да му бъде на всеки мило и драго да ме слуша", призна Шабан Шаулич в "Шоуто на Слави" през декември 2018 г.
През ноември 2017 г. певецът допусна камерата на „Преди обед“ в дома си. Тогава той сподели:
Започнах да играя футбол на 8-9 години. Бях в „Железничар“, когато играхме с „Левски“ и вкарах два гола за победата с 4:2. Треньорът на „Левски“ след това е питал за мен – кой е този с номер 9? Искал е да ме привлече за отбора. Малко по-късно се отказах от футбола.
Качих се на сцената на 8 години. На 17 записах първата си плоча. Половин година по-късно издадох втората си плоча и тя стана златна. Тогава осъзнах, че съм една малка звездичка. Телевизиите започнаха да ме канят.
Дружелюбен човек съм. Обичам да хапвам и пийвам в добра компания. Ако има музика, може и да попея. Най-добрите ми приятели не са от музикалните среди. Хобито ми е да ловя риба на Дунав, където имам вила. Най-големият ми трофей е 35-килограмов сом (показва снимка). Там се чувствам спокоен, слушам как птиците пеят.
Дъщеря ми Илда е певица, а внукът ми Лука е футболист в „Цървена звезда“. Съпругата ми е моята дясна ръка, тя урежда почти всички мои участия.
Най-тежкият момент в живота ми е, когато ме намушкаха с нож, за да не отида на участие в конкурентно заведение.
Имах един приятел в Смилян, Родопите. Често му гостувах, но на 43 години сърцето му го предаде и си отиде. Беше ми като брат.
Тагове:
Шабан Шаулич
