Срещата с големия Христо Стоичков продължава в „120 минути” по bTV.  

С. И.: Дами и господа, продължаваме дългоочаквания разговор с Христо Стоичков - говорим си за живота, за спорта, за мача на 20 май естествено и го срещаме с някои негови приятели.

Връщам те към настъпването на века, както си го написал - много интересно. 5 декември 90-та, нали не греша? Аз като гледам кадрите днес , има ги на много места в YouTube, на съдията за малко да му продупчиш ходилото.

Х. С.: Може би е една от малкото грешки, които съм направил в моята спортна кариера, но пък ми дойде отвътре.

С. И.: Не се ли уплаши след това?
Х. С.: Не.

С. И.: Ти го настъпваш и след това си даваш сметка какво се е случило?
Х. С.: Какво може да се случи? Ще те накажат 2-3-5 мача. Колко ще те накажат, 10?

С. И.: Представи си две години?
Х. С.: Искаха.

С. И.: Хората около теб уплашиха ли се?
Х. С.: Не, напротив. Защитиха ме. Първият, който ме защити беше Киро.

С. И.: Капитанът?
Х. С.: Йохан. Всеки прави грешки, но аз се чувствам горд. Защо трябва да свалям главата долу и да кажа: „Еми, така, не!” Станалото, станало - поел съм си вината.  Бил съм наказан. Върнал съм се със същата сила и  увереност, че ще триумфирам и така е.

С. И.: Следя те в Юни Вижън и си мисля, че доста се забавляваш, като го правиш. Гледах в Беларус, гледах баса с фена на Реал – твоят колега, дето трябваше след това да излезе на боксовия ринг. Номинираха те за президент на Спортната република. Какво стана, спечели ли?
Х. С.: Първо искам да благодаря на Юни Вижън, че ми предостави тази голяма възможност.

С. И.: Да кажем на хората какво е Юни Вижън?
Х. С.: Юни Вижън е една телевизия, която е свързана с Телевиса. Телевиса е за Мексико, Уни Вижън е за Америка.

С. И.: И колко хора те гледат, когато излезеш от предаването?
Х. С.: Различно се гледа, но щом другите компании и другите телевизии не могат да достигнат нашия рейтинг, значи се справяме добре. Само за последното световно първенство ще кажа една цифра, която е впечатляваща - 120 милиона.

С. И.: Какво?
Х. С.: 120 милиона.

С. И.: 120 милиона?!
Х. С.: Са ни гледали какво сме правили. Правили сме някоя щуротия по тези програми, ако си ни наблюдавал. Но винаги тази програма ни излъчва директно, това е плюс за нас.

С. И.: И харесва ли ти това амплоа?
Х. С.: Да ти кажа, много по ми е спокойно, отколкото да  бъда там на зеления терен, защото там няма уговорени мачове, няма задкулисни игри и когато си на едно уважение не това, че си носител на златна топка или на златна обувка, напротив. От първия ден им казах, че това е в историята, аз съм един оттам. Това са светилата на световната журналистика - във футбола говоря. Вие си нямате на представа, когато те започват да коментират мач, с какъв ентусиазъм го коментират. В програмите ме виждат, гледат нали 60-70-80 в програми ме гледат и когато и ти си в този диапазон на 60-70-80 милиона, значи не е току-така да кажеш, абе гледат те 60-70-80 милиона или над 80 милиона. Значи ти имаш нещо малко по-различно от другите.

С. И.: Още един приятел - Наско Сираков. Не знам как стана така, че събрахме хора, които имат само дъщери. Така че и Наско сега.
Н. С.: Първо, кой беше Христо Стоичков? Сещам се, едно момченце риташе с ляв крак и играеше по времето на Наско Сираков в националния отбор. Шегувам се, разбира се. Ицо е, първо е много директен. Той винаги казва това, което му е на сърцето - това му е в устата. Аз изключително много уважавам това качество, което е много рядко срещано качество в България. Пътувахме за един приятелски мач в Египет и кацнахме в Атина да се прехвърлим на другия полет и вървейки по летището, Ицо така върви по лявата ми страна и така гледа през едни големи прозорци. Панам самолетите, тогава на американската компания, така наредени един до друг и той вика: „Ей, тия панамците какви самолети са почнали да правят” и аз му викам: „Абе, това са американски самолети, бе глупак. Мълчи поне тука”. Като ми извъртя един шамар зад врата. Той четири години по-малък, а аз съм звездата в националния отбор. Направо ми идваше на летището първо да потъна от срам, второ да взема да го пребия, да стане тука още по-голям срам. Разбира се, той каза, че се е пошегувал след това и го приех. Да е жив и здрав, първо и той и цялото му семейство, да стане дядо по най-бързия начин да го ощастливят двете му прекрасни дъщери, да стане дядо и малко да намали темпото. Той вече си гледа живота, ама още по-добре да си го гледа. Да го попитам : Кога за последно ходи на лов и уби прасе?

С. И.: Преди да отговориш на този въпрос, загрял си го врата?
Х. С.: Нали е левскар.

С. И.: Левскар?
Х. С.: Какво да го правим. За мен Наско ще остане човек, който ми е подал ръка в националния отбор и аз това не мога да го подмина така, с лека ръка. Наско е символ на българския футбол. Той е символ на българския футбол, той е идол на много хора. Лошото е, че там, дето е играл, не го признават.

С. И.: Левски го ценят.
Х. С.: Това е голямата беда. За нас нямаше граници, ние не сме се делили на национален отбор на цесекар, на левскар.

С. И.: Не е ли имало такова разделение? Ние сме чували легенди.
Х. С.: Легендите ги слагат. Те не знаеха какво е съблекалня, те не знаеха какво е хотел, какво е пътуване. Той е един от виновниците да стигна до Христо Бонев и до Христо Маринов, лека му пръст. Той самият да настоява Христо Стоичков да играе в националния отбор.

С. И.: Чест ти прави, че казваш, че помниш.
Х. С.: Аз тия работи не ги забравям. За какво да забравям и да се правя, че искам да ги забравя. Не може. Аз винаги съм попивал нещо от тия батковци, по-големи от мене. Нали? Много ще кажат: „Да, ама спечели това, ама спечели онова.” Аз може да съм спечелил колкото искаш неща, ама тези хора са ми помогнали на мен. Тия хора са ми дали да стъпя здраво на земята. Тия хора са ми помогнали да бъда нещо.

С.И.: Българският футбол днес? Говорихме си и за 94-та в последния час и за големи футболисти. Сега, като ги гледаш какво се случва? За ЦСКА болно ли ти е?
Х. С.: Не само за ЦСКА. Мен ЦСКА ми е дал пътя в живота, как да не ме боли. Но това ти го казах в началото на интервюто. Държавата е абдикирала, тя не мисли. Тя няма мислещи хора за спорта. Тя няма мислещи хора, това каквото е останало на улицата. Ние сме като една затворена страница.

С. И.: Но държавата ли е виновна за тази ситуация?
Х. С.: Не, ние всички сме виновни. Но тя е най-големият виновник.

С. И.: Дългове, трупали се през годините?
Х. С.: И кой е виновен за тия дългове? Защо не ги спряха? Да не се трупат тия дългове. Кой е виновен ? Нали има там някаква организация НАП ли е, МАП ли е, не ги знам какви са. От къде са събрани? От кол и въже? Защо не спряха тогава да кажат: „Ей, имате тука, няма да играете, докато не си оправите тия работи.”  Те ги пуснаха да се натрупват, натрупват. Къде умишлено, къде затворени. Кой се занимава с корупцията в българския футбол? Българският спорт? Много е лесно да хвърлим днес вината на Красен Кралев, ама Красен е министър на спорта и дай да го очерним. Не, бе Красен е министър на спорта и неговото име не трябва да се цапа. Не трябва да се цапа! Ние сме свикнали той да каже, нали той е министър.

С. И.: Те стрелите по-точно са насочени към Михайлов. Много хора му искат оставката. Все още ръководи БДС. За добро ли, за лошо ли?
Х. С.: Нито искам да знам, нито искам да влизам в някакви дискусии. Аз съм си казал моето мнение преди време и няма да си променя моето мнение, така че. За жалост българският футбол не върви на добре.

С. И.: Да. Не върви. Любо Пенев ми дойде на гости преди година.
Х. С.: Изключително голям човек. Действително Любо е.

С. И: Ти гледа ли тогава интервюто?
Х. С.: Гледал съм всичко. Това, което аз съм преживял с Любо, никой не е преживял - никой друг. Защото аз познавам Любо много добре.

С. И.: А раздялата му с националния отбор? Как ти се стори? Той беше много обиден тогава.
Х. С.: Естествено, на тази тема съм говорил с него и когато сме били заедно. Аз няма да издам никаква тайна, защото Любо си е човек с характер, Любо си е човек с авторитет, човек на който винаги животът му е бил начертан. Това, което сме говорили вътре във футболния съюз или вътре в съблекалнята или там където са се събирали, това остава вътре в мен. Аз знам и знам да ценя. За това аз много ценя Любо. В неговия характер, в неговата точност и в това, че той знае как да преодолее тези проблеми. Аз не се съмнявам, че Любо отново ще се върне да ръководи, защото Любо е дарба, Любо е трудолюбивец. Любо не се пести. Може би сега има много повече нерви, когато беше треньор на националния отбор, отколкото когато играеше. Защото като футболист, знаем качествата на Любо. Знаем какъв централен нападател. Но като треньор, той трябваше да показва, трябваше да ги учи, трябваше да се труди много повече. За това, аз качествата на Любо ги ценя много. Много ги ценя. Значи този, който е заплакал над Любо, да не бърза толкова. Да почака. Любо не е от тия дето лесно се предава. Това, че станаха тия неща във футбола - такава е нашата професия.

С. И.: Какво би казал на политиците?
Х. С.: Жега е, в Маями е много хубаво. Много ми е топло и ми е кеф и си играя голф.

С. И.: Да не те връщам тук?
Х. С.: Не!

С. И.: Разбрах те. Да те върна пак на юбилея - 50-годишния.
Х. С.: Да сме живи и здрави. Избрал съм една такава дата - на 20 май, историческа дата за българския футбол. 20 май, 8:45 ... един българин седи на централната ложа с високо вдигната купа на шампионите, на лига на европейските шампиони. Не е празник на Христо Стоичков, това е празник на всички българи. Това е празник на всички любители на българския футбол. Това е празник на целия стадион, на който ще дойде да бъде там, да види тези величия, които Христо Стоичков е играл с тях. Ще има и такива хора с томбола, които ще имат възможност след мача да влезнат в съблекалнята.

С. И: Това е  много добре.
Х. С.: Сега не мога да пусна 40 хиляди да дойдат на стадиона или колкото дойдат, живи и здрави. Ще има хора, които ще са с томбола, с номера да бъдат допуснати до двете съблекални, да могат да се снимат, да могат да си вземат автографи, да могат да се докоснат до тези момчета. Защото това са златни момчета, това са момчета, дали история на всяка една държава, където са играли.

С. И.: Абсолютно.
Х. С.: Така че този празник не е за Христо Стоичков, този празник е за всички, които обичат футбола.

С. И.: Последният въпрос е винаги - Какво е за теб България в едно изречение?
Х. С.: Какво е? За това, че съм преценил този мач на 20 май да бъде тука в България, говори красноречиво, че аз не забравям, че съм тръгнал от тук. Това какво ми е дала, какво не ми е дала, остава във времето. Много пъти да седна с някой така политик или с някой приятел и да кажем: „Абе, ей бяхме на това място, като кажа България - Христо Стоичков.” Не трябва да бъде така. Защото ние имаме спортисти, ние имаме доктори, ние имаме архитекти, ние имаме професори, академици - световноизвестни. Ти може ли да си представиш в Америка или в Барселона, като съм, да кажат името Стефка Костадинова, да кажат Валентин Йорданов – говоря ти само за тия двама.

С. И.: Много благодаря, Христо.
Х. С.: Мерси.

С. И.: Беше ми изключително приятно.
Х. С.: Мерси.

Гледайте
цели епизоди на