Елен Колева: Калин Терзийски избра алкохола и това ни раздели

Това са акцентите в интервюто на актрисата Елен Колева пред Кристина Патрашкова. За повече детайли вижте видеото.

Кристина Патрашкова: Тъгата често е съпътствала живота ти. Как успя да се справиш с ранната загуба на баща си?
Елен Колева: Баща ми почина през 1988 г., когато бях на четири. Това учи на смирение. Разбираш, че не контролираш нещата. Учи те да губиш, учи те на любов, да се грижиш за друг човек…

След доброто начало на кариерата ти следва един странен период – шест години живееш с много богат човек, чието име няма да споменавам по твое настояване. Тогава мнозина бяха убедени, че си с него заради изгодата.
Не съм длъжна да се обяснявам. Всички хора имат грехове, но актьорите сме публични личности и грешките ни са видими. Аз своята цена съм я платила.

Този мъж те обвиняваше, че му изневеряваш. Ти мълча шест години. Защо?
Мълчах по две причини – от страх и защото съм много добре възпитана. Когато си бил с някого и сте си доверявали лични неща, после не може да изнасяш тази информация. Страхувах се, че ако кажа истината, няма да е много здравословно – буквално, психически и физически. Сега вече не ме е страх да говоря, но пък не искам да го правя. Някой ден, ако напиша книга за живота си, може би ще разкажа за тази връзка.

Материално момиче ли е Елен Колева?
Не ми харесва въпросът, защото не може да се отговори на него. Елен Колева е човек, който иска да живее добре.

Оказвано ли ти е физическо насилие през този период?
Да.

Получавали ли си роли заради връзката с този богат човек?
Не. Точно в този период аз не играех. Оказа се по-късно, че това е цената, която заплатих, за да бъда с този човек. Той ми пречеше да се изявявам.

Поддържате ли сега някаква връзка?
Не, нямаме никаква комуникация с него.

После ти се впусна във връзка с Калин Терзийски, който злоупотребяваше с алкохола...
Да, минахме през тежки периоди и се разделихме. Всеки направи своя избор. Изборът на Калин беше алкохола. Остана поезията. Това беше любов – болест. Любов – лудост. Като вирус, който те поразява.

Вероятно търсиш в мъжете липсващия баща?
Мисля, че този стремеж вече е излекуван. И двете връзки ме обогатиха. Не мога да загубя вяра в любовта. Това е двигателят на всичко.

Кажи ми честно не ти ли се иска вече да станеш майка?
Иска ми се. Чувствам, че това скоро ще се случи, но не искам да е болезнено и на всяка цена. Това е Божа работа.