Жана Бергендорф: Няма да позволя на сина си да взима наркотици

"Мъжете не ме касаят. Те са последната дупка на кавала, ако въобще ги има там" - сподели певицата

Жана Бергендорф: Няма да позволя на сина си да взима наркотици

Реклама

Кога посегна към наркотиците?
На 9 юли 2015 г. Беше точно след побоя. Преди това само бях пушила. На 8-ми ме пуснаха от полицията, на 9-ти имах концерт в Бургас... Сбърках пътя просто.

В момента взимаш ли нещо?
Не, само пуша понякога. В момента ходя на психоаналитик, той ми помага много. Взимах наркотиците вместо антидепресанти. За да се почувствам по-силна и да изляза на сцената.

Как се отрази на здравето ти всичко това?
Проблемите с щитовидната жлеза се появиха някъде 2006 г. Дотогава не пиех алкохол, започнах да пия през 2012 г., когато се прибрах в България. Сестра ми ме научи в Дания да пуша. Заради наркотиците от 59 кг. станах 47 само за 9 дни. Това много ме уплаши. Имах болки в главата, спях дълго.

Страх ли те е, че можеш да се върнеш към този навик отново?
Не. За мен е по-важно да взимам сина си от училище всеки ден и да виждам усмивката му. Да чуя как ми казва „Обичам те!”, да отидем на кино. Не съм му споделяла за проблемите, защото е само на 6 години. Гледа си рибките и таблетите, няма защо да го затормозявам... Няма да позволя да взима наркотици. Вкъщи съм като цербер. Майка ми ме държеше строго. До 18 години не съм се гримирала, не знаех какво е парфюм, за което й благодаря.

Кои са приоритетите ти?
Работата, детето, аз самата. Всички хора, които пренебрегнах през този период.

Влюбена ли си?
Не. Само в детето ми. Влюбена съм в живота.

Да не си станала мъжемразка?
Мъжете не ме касаят. Те са последната дупка на кавала, ако въобще ги има там. Търся приятели, не мъже.

В какви отношения си с бащата на детето ти?
Много добри. Заедно си гледаме детето. Развеждаме се, защото сме само приятели.

Липсваше ли ти любов в детството?
Липсваше ми разбиране. Баба ми ми даваше любов. Майка ми работеше на две места и нямаше много време за нас. Бягах от вкъщи, за да ходя на репетиции, защото нашите не искаха да се занимавам с музика. Не вярваха, че имам талант. Баба ми ми даде музикалната тетрадка в ръцете. Тя ме насочи по светлия път.

Имало ли е насилие в детството ти?
Случвало се е. Понякога от майка ми, понякога мъжът й ни пошляпваше. Но аз съм дивак, те не знаеха, че не могат да ме променят.

Озлоби ли се?
Не. Търсех начин да избягам. Не заради боя, а защото не ме разбираха.

Защо живя в пансион за известно време?
Аз исках. Винаги съм била независима. Това бяха едни от най-хубавите ми години. Гледахме 85 кокошки. Виждаш 150 момичета, всяка с различна история. Това беше скривалище за много момичета.

Най-важният човек в живота ти освен сина ти?
Баща му.

Кой те е обичал най-много?
Баба ми. Тя ме пое под крилото си.

Мечтаеш ли за още едно дете?
Да. За мъж – не, но за дете със сигурност.