.

Албумът на "златното момиче" Християна Тодорова

Спомените в снимки на гимнастичката Християна Тодорова

Християна Тодорова споделя:

Коледа е любимият ми празник, защото само тогава бях вкъщи със семейството.

Майка ми винаги излиза от залата по време на моите състезания. По този начин обаче изпусна и награждаването в Рио. Малко й се сърдех, защото това никога повече няма да се повтори.

Тук съм на 12 години с моята тогавашна треньорка Бела Каратанчева. Това е година, преди да вляза в националния отбор при девойките. От нея съм научила страшно много. Тя е в основата на моето развитие.

Ансамбълът наистина ми бе като семейство. В продължение на 8 години с тях съм прекаравала повече време, отколкото с най-близките си. И до днес много често се виждаме и чуваме.

С Рени сякаш сме били заедно в предишен живот. Винаги знае какво мисля и чувствам.

Цвети Найденова е най-забавният човек, когото познавам.

Любомира – Бубето е моето геройче. Тя ни спаси.

Мишето най-малко си показва емоциите. Чувствам я като по-голяма сестра. Мога да й споделя грешките си.

Инцидентът с Цвети Стоянова направи ни по-силни. С нея се познаваме от 7-годишни, защото тренирахме в един клуб. Тогава направо ми се късаше сърцето. Всеки ден се молех за нея. Яд ме е, че се случи това. Не можа да изпита това, което изпитахме на олимпиадата. Връзката ни е сложна. Тя замина за чужбина и не знам дали се е върнала. Казала й съм, че моите врати са широко отворени.

Християна Тодорова: Нямаше да постигна тези успехи, ако не бяха амбициите на родителите ми и на треньорите"Ако имам деца, няма да ги запиша на художествена гимнастика" - призна едно от "златните" момичета, което пое по пътя на съдийствотоХристияна Тодорова: Вече съдийството в художествената гимнастика е по-обективноС какво се занимават сега "златните" Цветелина Найденова и Християна Тодорова и как се роди книгата "Златните 8"?