Методи Савов:
Аз изпратих Боян Петров, когато тръгваше. По принцип не обичам да изпращам, по ред причини. Обичам да посрещам. В крайна сметка дали ще изкачиш върха, няма никакво значение. Планината е велика и безразлична. Това, че по нея лазят някакви като нас, които я поетизират, това са подробности.

Аз отивам в планината скромно и тихичко. Ако ме допусне, добре. Ако не ме допусне, се връщам обратно. Това звучи почти религиозно, защото за мен планината е храм, където отивам да се пречистя.

За Боян не мога да коментирам, защото не познавам района и конкретната обстановка. Всичко, което бих казал, ще е излишно. Просто живея с намаляващата надежда.

Боян е зоолог. Той направи не само много за нашия алпинизъм, но прави и много за науката.

Не мога да гадая какво се е случило. За съжаление, много опитни алпинисти ги няма. Например Йежи Кукучка, който е изкачил 14-те осемхилядника.

Какъв беше планът за изкачване на Еверест през 84-та година. Ден преди някой да тръгне за върха, двама души изнасят багаж към горния лагер. Пред нас вървяха Динко Томов и Коста Сканидис. Ние с Иван Вълчев бяхме на трети лагер, около 7200 м май беше. Хубаво време, слънце грее. По време на радиосеанса момчетата горе попитаха „Може ли и ние да опитаме да се качим на върха?“. От базовия лагер казаха „Добре“, при което ние с Иван, признавам си, употребихме нелицеприятни слова. Имахме пълното право да протестираме по радиото, но си замълчахме. Както се казва, направихме се на мъжкари. Започнахме да изнасяме багаж до четвърти лагер и това ни отне част от силите. Там имаше само една палатка, на 7500 м.

Нагоре виждаме две точки. Слизат към нас. Усещаме се, че това са нашите момчета. Идват измръзнали жестоко. Треперят целите. За нас най-важното бе да им помогнем, да ги спасим. Спахме четирима в палатка за двама. Това ни беше последната възможност що-годе да починем. Цяла нощ ги масажираме, това също ни отне сили. Вместо да тръгнем в 2-3 през нощта нагоре, ние тръгнахме към върха в 9 часа. Това е изключително неразумно! На един отвес ми падна котката, докато я сложа колко време мина. Нощта ни хвана на 8750 метра. Усетих смъртта. Тя е много приятна. Умирането от измръзване е приятно, защото това са едни постепенно затихващи функции в организма.

Когато си на прага на Елисейските полета и те върнат обратно, ти става страшно гадно и неприятно. Краката ми вече бяха измръзнали. Всички наши момчета се втурнаха да ме спасяват. Затова казвам, че не Методи Савов се е качил на Еверест, а цялата експедиция беше на върха.

Не знам защо при закона за т.нар. олимпийски пенсии бяхме пренебрегнати. Нашият труд е много тежък и опасен. С двама министри говорих, но ми казват, че няма пари.

Здравето ми е добре, защото имам една торба лекарства. Благодарение на тях и на лекарите се поддържам.

Вече не празнувам рождени и имени дни (днес Методи Савов има имен ден, а на 25 май навършва 71 години - бел.ред.)

Алпинизмът е нещо сакрално. Планината е нещо велико и човек винаги трябва да я гледа с преклонение. Шегувам се с моите колеги спортисти, че на тях на стадиона им ръкопляскат хората, а на нас горе ни ръкопляскат боговете.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на