Ели Цонева: Влюбих се в Коста на 14-15 години, но не съм си представяла, че ще бъде мое гадже и мъж

"Аз съм най-щастливата жена, много хармонично живях с Коста Цонев", споделя тя

Ели Цонева: Влюбих се в Коста на 14-15 години, но не съм си представяла, че ще бъде мое гадже и мъж

Реклама

На 25 януари, преди пет години, ни напусна актьорът Коста Цонев. По този повод в студиото гостува Ели Цонева – жената, която бе неотлъчно до него през последните 30 години от живота му. Ето какво сподели тя:

Беше ми тъжно през първите 3-4 години след смъртта му. Не контактувах с почти никого. Чудех се как да се измъкна от тази ситуация и в това време се научих да плувам, да рисувам, да яздя, ходих на курсове по стрелба, имам разрешение за оръжие (смее се).

Влюбих се в Коста още като ученичка, защото ми харесваха ролите му. После се омъжих, родих син, но бракът не вървеше много добре. На едно негово представление близо до Пловдив се запознах с него. Връзката ни започна още тогава. С мъжа ми живеехме заедно само заради детето, той също си имаше някакви връзки. С Коста Цонев заживяхме заедно четири години по-късно. Предполагам, че не съм била единствената жена в неговия живот през това време, той има слава на плейбой. Аз знаех за още четири дами, но няма да им казвам имената, защото са щастливо омъжени.

През 1986 г. той бе за кратко в Австралия. След това дойде във видинския куклен театър, където бях актриса, и каза: Мислих много в Австралия, ти си жената за мен, ела в София. Съгласих се при условие да нямаме странични връзки. Неговото условие бе – без брак и без да правим деца. Така от края на 1986 г. заживяхме заедно в Бистрица. Той беше на 57, а аз на 28 години.

След няколко години, вече бях на 35, му предложих да се оженим, защото имах агенция за недвижими имоти, печелех добре, но беше много трудно да съчетавам бизнес в София с живеене в Бистрица. Аз тогава не карах кола и беше трудно.

Той ми каза: Добре бе, подготвяй документите (смях). Впоследствие дори забременях, но не можах да задържа детето.

Коста Цонев беше много приятен събеседник, не е толкова строг и суховат, както изглежда от ролите. Не се държеше като възрастен човек, често обикаляхме планината. Залежа се едва след операцията на сърцето, и то не заради нея, а защото падна и си удари главата. След това вече не можеше да пази равновесие.

Отиде си бързо, за секунди. Докато четеше вестник във Военна болница, падна върху вестника и само каза: Какво ми стана?

Добре се разбираха със сина ми, който живее във Франция от 18 години. За да няма търкания с роднините, Коста дари апартамента на децата си, а къщата я продаде на майка ми. Сега се опитвам да я продам, защото е много голяма. Трудно се поддържа и отоплява.