Галина Лачева: Жените, претърпели сексуално насилие, не искат да говорят за това, защото се страхуват
Разказ от първо лице за преживяното и белезите от сексуално насилие
22 Ноември 2017
Реклама
Галина Лачева, активист:
Искам да помоля медиите да не ни наричат жертви, защото това е част от помощните механизми за справяне с преживяното. Да си стъпим на краката, да си върнем достойнството.
Някои хора ни заклеймяват. Трудно се понасят обвинения, че сами сме си виновни заради начина на обличане, часа на излизане, употребата на алкохол.
Освен това нямаш гаранция, че полицията и съдът ще те защитят от насилника. Скоро една жена на име Виола, която бе потърсила помощ, загуби живота си.
Аз не съм имала проблем с говоренето, но това е рядкост. На прага на 20-та си годишнина бях отвлечена и групово изнасилена, имаше планове да бъда превърната в проститутка. В един момент скочих от високо, за да избягам. Двама от насилниците избягаха, други бяха заловени. Единият е починал в затвора.
В България нямаме възстановяващо правосъдие, което залага на емпатията, а не на наказанието, което по-скоро води до рецидив. При възстановяващото правосъдие може да се проведат разговори между жертвата и насилника.
Светлозар Василев, психоаналитик:
Важно е как семейството реагира. Често самото то забранява да се говори. Скоро дори имах случай, когато родителите на изнасилено момиче настояваха то да се омъжи за насилника.
