„Ще стана милионер, преди да навърша 18. Мамо и татко, да се хванем на бас и ако се окажа прав, ще се съгласите да не ходя в колеж“. Когато прави този облог, тийнейджърът Ерик Финман от Айдахо се обучава пред компютъра от вкъщи, защото училището се е превърнало в ежедневен кошмар, наситен с подигравки и ниско самочувствие. Оценките му са посредствени, а броят на приятелите клони към нулата. Учителите снизходително му предричат кариера във вериги за бързо хранене. Най-близките му хора са родителите му Пол и Лорна – инженер и физик с докторски степени от университета в Станфорд, както и двамата му по-големи братя.

Движен от амбицията да се докаже, Ерик се вслушва в съвет на по-големия си брат Скот и инвестира детските си спестявания в малко познатата по това време криптовалута. Купува си биткойни на стойност 1000 долара, подарък от баба му за 12-ия рожден ден през 2011-а.

Три години по-късно сумата, с която разполага, е набъбнала дотолкова, че основава първата си компания. Идеята му е да помага на фрустрирани ученици като него да се обучават самостоятелно онлайн, с помощта на видео съдържание. Минават още три години и инвестицията му отлежава, докато вдигне стойността си и Ерик печели баса с техните. Към днешна дата младият милионер още няма разрешително да си купи алкохол, но разполага със завидна банкова сметка и впечатляваща история, привлякла интереса на американските медии.

Разказът, достоен за холивудски сюжет, не е единствен, що се отнася до електронната валута. Създадена като алтернатива на банковата система, тя носи несметно богатство и на нейния създател – австралиецът Крейг Райт. Бащата на биткойните дълго време е скрит зад псевдонима Сатоши Накамото, но след като интересът към разменната единица в онлайн търговията нарастна, през 2016-а бизнесменът направи публично признание.

Мощен компютър е всичко необходимо, за да започнеш да „копаеш“, ако годината е 2010-а. Само 5 долара са били достатъчни, за да се купят 2000 биткойна, които да донесат на собственика си над 4 милиона долара печалба през 2017-а. Днес намирането й е далеч по-трудно, а криптовалутата навлиза все повече и във физическия свят. В Лондон вече не е необходимо да обменяш биткойните за реални банкноти, а съвсем спокойно можеш да платиш сметката си в няколко бара, приемащи този вид онлайн разплащане. Във Ванкувър канадците могат да изтеглят желаната сума от първия банкомат за биткойни.

Как една идея, зародила се в тъмната мрежа, излезе на светло и има ли шанс да носи печалба и на закъснелите, ще разберем от гостите в студиото на „Преди обед“.

Благовест Банев, създател на българската биткойн асоциация, и интернет предприемачът Александър Ненов споделят:

Много трудно се „копаят“ биткойни, трябва да имаме много мощни компютри, които да свържем в мрежа, за да изчисляват някакви проблеми. Системата пуска все по-малко, за да няма инфлация. Биткойните са краен брой. Не е ясно и вероятно никога няма да стане ясно кой точно пусна този протокол. Няма и голямо значение кой е. Един биткойн в момента струва 5500 долара. Тази висока цена все някога ще бъде коригирана, но никой не знае кога ще стане това. Вече не могат да се копаят биткойни с видеокарти, защото са много слаби. Другите криптовалути все още могат да се копаят с видеокарти.

Поне 20-30 компании у нас приемат плащане в криптовалути.

Криптовалутата като цяло е антисистемен метод за трансфер на пари. Заобикаля банковата система и законите. Нито една държава няма юрисдикция върху тези пари.

При атентата в Париж оръжието бе купено с криптовалута и не се знае кой от кого купува.

След като почти всеки вече иска да купи биткойни, рискът е много голям. Инвестирайте само суми, които можете да загубите във всеки един момент. Балонът се надува от алчност, а се срива от страх.

Вече има над 1000 вида криптовалути.

Гледайте
цели епизоди на