Илиян Стоянов е запленен от компютрите още от дете. На 6 играе игри, а на 12 вече знае, че с това ще е свързано бъдещето му. Вдъхновява се от научната фантастика и мечтае да живее във високотехнологично общество с бърз достъп до информация. Приятелите му го определят като футурист, но не подозират, че технологиите ще влязат буквално под кожата му.

За мен лично това е основното, аз се опитвам да си оптимизирам живота максимално и да си спестя максимално време, защото искам да имам повече време за други неща – по-интересни и по-забавни. За мен е съвсем нормално и естествено хората по някакъв начин да се аугментират с технологиите и си казах “Чипът изглежда като една добра първа стъпка, пък и би ми бил полезен.”

Компютърният специалист не знае дали е единственият киборг в България, но имплантирането на микрочип под кожата е практика в други европейски държави. Илиян харесва идеята за сливане на хора и машини и преди година и половина прави първата крачка. Доставят чипа му от Германия, но докторите тук не се наемат да му го имплантират.

В Германия е масова практика. Аз моя чип го сложих в студио за татуировки и пиърсинг по съвет на лекар. Той не се мести, вкарва се подкожно и в един момент зараства. Вижда се, голям е колкото две дълги зърна ориз. Много напомня на чиповете, които се слагат на домашните любимци с разликата, че поддържа много повече комуникационни протоколи.

Позволява ми да извършвам всякакъв вид комуникация с терминали, които го поддържат. Това включва плащания, системи на градския транспорт, не в София, но в други градове, които го поддържат, например Лондон. Дава ми възможност да плащам в Швеция и Дания например, там също е масова практика, защото те си изхвърлиха кеша от системата и хората, за да не носят допълнително карти, намаляват и риска по този начин да ги загубят.

На някои летищни терминали има четци, които ми дават да влизам в определени зони, но всъщност най-полезното нещо е, че ми спестява адски много време да си отключвам компютъра всеки ден. Като стана за кафе или съм в среща, или говоря по телефон, се натрупват в рамките на деня 30-40 заключвания и с моите безкрайно дълги пароли това ми дава възможност да си отключа компютъра веднага.

Единственият недостатък е, че после три дни те боли ръката и леко посинява, след като го сложат, но това е като след всеки пиърсинг.

Единственият начин някой да ми открадне данните е да спи до мен. Значително по-сигурно е от това да си носиш картите в портмонето. Както производителите на телефони са решили, че ще е много по-лесно и удобно да си отключваме телефона с пръстов отпечатък.