Как да лекуваме правилно възпалителните чревни заболявания?

В студиото гостува д-р Николай Цонев, гастроентеролог

Как да лекуваме правилно възпалителните чревни заболявания?

Реклама

Близо 3 милиона души в Европа страдат от възпалителни чревни заболявания. В България те са около 22 хиляди. По темата в студиото гостува д-р Николай Цонев, гастроентеролог.

Най-честите заболявания в тази група са улцерозният колит, който засяга само дебелото черво, и болестта на Крон, която засяга всички отдели на храносмилателния тракт.

Симптом при колита е т.нар. кървава диария. При болест на Крон първо е болката в десния долен квадрант на корема. Болката се усилва, червата изкъркорват и тя олеква. Диарията е на следващ етап.

Киселините се дължат на рефлуксна болест. Пиенето на сода е много вредно, тя облекчава временно, след което симптомите се засилват. Ако има болка, заболяването е напреднало и трябва да се отиде на лекар.

Досега лекувахме, като се започваше с най-слабото лекарство и при нужда се преминаваше към по-силното. Групите лекарства са пет. Сега се прокрадва идеята за лечение от типа Top Down, т.е. започва се с най-мощния медикамент.

Разговор на д-р Неделя Щонова с проф. Жан-Фредерик Коломбел, директор на център за възпалителни чревни заболявания в Ню Йорк

Хроничната коремна болка, придружена от чревен дискомфорт, подуване на корема, диария или запек, загубата на тегло, субфебрилна температура и отпадналост, са често срещани оплаквания при възрастни, а все по-често и при деца. Тези симптоми се срещат при синдрома на раздразненото дебело черво черво и при възпалителни заболявания на червата като хроничен улцерозен колит и болест на Крон.

Проф. Жан-Фредерик Коломбел:
Изключително важно е, когато хората имат подобни оплаквания, да идват навреме за диагнозата. Улисани в задачи, обикновено те не си обръщат внимание. Стискат зъби, ходят на работа и неглижират оплакванията.

И когато пациентът започне изхождане с кръв и вече се обърне към някой лекар, той най-често решава, че това са хемороиди. Болните отиват при хирург, той тушира с ръкавица, вижда, че има кръв и назначава лечение за хемороиди.

А през цялото това ценно време болестта напредва, хронифицира и накрая пациентът идва при нас твърде късно. Когато се направят нужните изследвания, установяваме, че вече има тежко възпалително заболяване на червата, което изисква сериозно лечение.

Малко са пациентите, които идват директно при нас още с първите симптоми и получават навременно лечение. А трябва. И това трябва да се промени, важно е! Трябва да се говори за това. Трябва да има осъзнаване на заболяването, за да идват пациентите при нас рано и навреме. За да "заключим", образно казано, прогресията на заболяването.

Психологическата страна е фактор, който никога не бива да пренебрегваме. Ние имаме психолог в екипа, това е част от грижата. Когато човек е болен, страда тялото, но едновременно страда и душата, нарушават се установените социални параметри - начин на живот, дейности, взаимоотношения. Това как пациентът приема болестта, как реагира, е жизненоважно, особено при хроничните болести.

В хода на всяко заболяване има т.нар. терапевтичен прозорец за оптимална лекарствена намеса, тоест едно отлично време, когато лечението трябва да започне.

Поради деликатността на симптомите при възпалителните чревни заболявания, много хора не търсят навременна медицинска помощ и затова често се стига до сериозни усложнения – токсичен колит, фистули, абдоминални абсцеси, злокачествени заболявания, перфорация, масивен кръвоизлив, недохранване, чернодробна стеатоза, венозен тромбемболизъм.

Ранното лечение, диагностиката и индивидуализираният подход при възпалителните чревни заболявания са критично важни. Всички проучвания по въпроса са единодушни. Ето например най-новото проучване – CALM. В него се разглеждат две концепции, които потвърждават същото. "Трийт то таргет" – лекуваме до крайна цел и стриктен контрол на заболяването. Важно е заедно с пациента да определим коя е целта. И целта е не само клинична ремисия, но и ендоскопска.

И тук е големият въпрос – как да си стигнеш до целта. Това е изкуството... Използваме биомаркери на възпалението, следим клинични показания и оплаквания, контролираме ендоскопски и стриктно мониторираме целта... Без да се отказваме.