Как едно момиче от Лясковец пое по пътя на виното в далечна Австралия
Елена Брукс прави първото си шардоне в дома си в Лясковец, а днес вината ѝ са на световна почит
14 Февруари 2018
Реклама
Още от дете Елена е запленена от магията на виното. Расте на лозето с аромата на грозде. Прави първото си шардоне в дома си в Лясковец, а днес вината й са на световна почит
Спомням си, когато бях 5-годишна, майка ми имаше сладко вино от 1952/53 година в хладилника и винаги ни даваше да го опитаме, защото беше много хубаво. Казвах си: Каква магия е това вино и какво ли е да знаеш как да го направиш... Така че винаги съм имала интерес да знам как такова нещо... направено от Бог, може да се направи.
Пораснах в избата в Лясковец. Майка ми беше първо библиотекарка, после започна да се грижи за туристите и разработи туристическия винен пазар. През 90-те години моето поколение беше първото, което започна да учи английски.
Едва на 11 Елена започва да помага на майка си и да превежда на австралийските технолози, дошли в родния й град. Това не само затвърждава любовта и интереса й към винопроизводството, но се оказва първата крачка към нейното бъдеще.
Докато бях на 12-13, трябваше да разбирам от всичко: каберне, мерло, шардоне... Когато свърших училище, единият от австралийските технолози ми предложи да уча в Австралия.
Така младата българка се озовава в едно от най-добрите винарски училища в света – университета в Аделаида.
Да си австралийски технолог означава, че ме приемат навсякъде по света. Работила съм в Италия, в Испания. Където и да обикаляме света, сме много добре посрещнати като австралийски технолози.
Диплома без опит не е достатъчна за амбициозната българка и тя решава да остане поне още 5 години на работа в Австралия. Но съдбата е решила друго за нея. Среща бъдещия си съпруг на далечния континент, а любовта между българка и австралиец създава едни от най- награждаваните вина в света.
Сгодихме се в Рила, след като бяхме само три месеца заедно. Като видях колко беше възхитен и колко въодушевен беше да е в България, знаех, че той е човекът за мен.
И той идва от винената индустрия и сме много добър екип – аз правя виното, той прави маркетинга и продажбите.
От много млада получавам добри награди, добри ревюта. Първо, че имах този нов вкус, второ, че съм европейка, за мен виното е винаги на масата, винаги с храната, докато тук стилът дълго време беше вино, което режеш с нож. Може би заради вкусовете и различния начин, по който правим вината, е по-интересен. Но това е комбинация от австралийското учене и българския вкус.
Комбинацията се оказва печеливша и Елена получава отличия за вината си толкова често, че се принуждава да носи гримове и високи обувки в багажника на пикапа си, за да е подготвена. Лозето и бъчвите редува с награди и признания. Елена и семейството й си идват в България поне по веднъж всяка година, а родителите й имат повод да прекарат българската зима на топло в Австралия.
Имаме две момченца, на 8 и на 5 годинки. Говорят български много добре, защото моите родители идват всяка година през българската зима, когато тук е лято, за да ми помагат.
В момента сме около 8-9 жени в бизнеса. Всичките сме майки с малки деца, помагаме си, дори като дегустираме, държим бебето. Помагаме си една на друга, за да имаме кариера и семейство.
Елена вдига кофи, мести бъчви и поправя помпи, но е щастлива, че положените усилия сбъдват мечтите й. Пътят от Лясковец до Австралия е дълъг, но тя сама си е проправяла всяка крачка и се чувства горда от постигнатото. На Свети Валентин тя и съпругът й празнуват любовта си към виното. А за тази между тях всеки ден е празник.
Тук няма Трифон Зарезан, но мъжът ми ми е обещал да ме заведе на вечеря. Той винаги знае, ако съм ядосана или не се чувствам добре, просто отваря едно хубаво френско вино и ме развеселява.
По принцип любовта трябва да се доказва всеки ден, не един ден, така че избираме да празнуваме любовта към виното на този ден, а любовта един към друг трябва да е всеки ден.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
