Канадският пример

Как децата в Канада избират професията си още в училище

Канадският пример

Реклама

Даръл Кол е главен изпълнителен директор на канадска неправителствена организация, помагаща на младите хора да реализират образователния, професионалния и жизнения си потенциал. Той започва това начинание със спомена от собствената си борба в образованието.

„Не успях да завършва гимназия. Не че не ми харесваше училището, просто не бях много добър. Започнах работа в една компания, където третираха работниците по ужасен начин. Един ден осъзнах, че служителите позволяват на мениджърите да се отнасят зле с тях, защото нямаха високо образование и други варианти в живота си. Разбрах, че това ще се случи и с мен. Исках да поема контрол над живота си и знаех, че това ще се случи само ако имам образование“.

Така преди 22 години Даръл стартира програма, която запознава ученици с различни професии и ги подготвя практически за професионалния живот. Тя обхваща няколко града в централна Канада и всяка година в нея се включват 800 деца.

„В Канада гимназистите сами избират учебните предмети, които изучават. Но повечето от тях нямат представа какво точно искат да учат или с какво искат да се занимават и правят много грешни избори. Затова искаме да стартираме програмата възможно най-рано. Започваме в 5-и и 6-и клас. Децата опитват 80 различни професии, като всяка една от тях е свързана с даден учебен предмет. Така могат да разберат какво харесват и какво не. Някои например осъзнават, че не им харесва да работят с хора.

В 9-и клас им позволяваме да изберат професия, която харесват и да я практикуват за една година. Това става извън учебната програма, предимно вечер и през уикендите. Последната фаза на програмата е, когато децата продължат обучението си в колеж или университет. Тогава им осигуряваме почасова работа в нашата организация. Така те имат възможност сами да изкарат пари за образованието си. Освен това в наше лице намират семейство и имат задължението да бъдат ролеви модели за децата, които влизат в програмата след тях.

Имаше едно момче от малко село, от семейство на фермери, което не харесваше училището. Ръководството обаче реши, че има потенциал. След като се включи в програмата, много му хареса. Ние му позволихме да поправи истински самолетен двигател. Той видя, че е добър и реши, че иска да продължи да го прави. Затова му казахме: „Ако не учиш математика, няма как да стане.“ Тогава този предмет започна да има смисъл в живота му. В 9-и клас момчето реши, че иска да учи самолетно инженерство. Дори отиде в специализирано училище. Впоследствие стана ментор на по-малки деца, а сега вече работи за Боинг“ – разказва Даръл Кол.

От две години канадският пример се прилага на практика и в две общини в България – Тетевен и Брезово. Програмата „Училището има смисъл“ обхваща 120 шестокласници, които се запознават с местни професии.

Димитър Лазаров, програмен директор на Център за приобщаващо образование, споделя:

„Ветеринарната работа шокира някои, които мислят, че ще галят красиви кученца или котенца, а се оказва, че всъщност трябва да ваксинират овце или да се занимават с подковаване на коне и прочее.

Други професии пък се оказват по-вълнуващи, отколкото са очаквали. Професии като пожарникарство, да речем, в горските стопанства, екология... Имаме един завод за производство на гъши пух, където страшно много се забавляваха в професия, за която повечето не са предполагали, че съществува.

Около 70% от децата казват, че са повишили интереса си към училището изобщо. Около половината пък признават, че са открили нови неща в конкретния предмет, който е свързан с дадената професия, с която се занимават.

Има една поговорка, че за да се отгледа едно дете, е нужно цяло село. Когато образованието на децата спре да бъде грижа само на училищата, а се превърне и в грижа на родителите им по-активно, и на местната общност, тогава започваме да виждаме наистина смайващи резултати“.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg