Китайската Нова година - нравите и обичаите в азиатската страна през погледа на една българка
Впечатленията на Силвия Атанасова, живяла 5 години в азиатската страна
15 Февруари 2018
Реклама
През 2012 г. Силвия Атанасова случайно попада на обява за магистратура в Китай. Кандидатства, приемат я и тя се озовава в град Нинбо, близо до Шанхай.
Силвия: Аз първите три месеца не си разопаковах багажа, защото си мислех, че във всеки един момент ще се прибера в България. Имаше шок и то свързан най-вече с това, че аз никога не бях учила китайски език и никога преди това не бях се запознавала с културата. Просто реших да предприема това приключение.
Именно невъзможността да говори с местните се оказва най-голямата трудност за Силвия.
Не можеш да си купиш телефонна карта, или пък си купуваш телефонна карта и парите ти вътре изчезват в рамките на два дни и ти не знаеш къде е проблемът и защо това се случва. Питаш, те ти отговарят изцяло на китайски, не можеш да разбереш. Искаш да си купиш нещо в магазина, питаш ги дали е люто. Там, където бях аз, хапваха сравнително люто и не мога да им кажа, че не искам люто. Влизаш в речника, има 5-6 думи за люто. Ти им казваш едната, те вдигат рамене – явно това не е правилната дума.
Три месеца учих много, много, много задълбочено и се отказах след това и казах „Това няма научаване, абсурд, не е за мене.“ Искам да кажа на всички обаче, че точно там е разковничето. Точно след тези три месеца човек превключва, започва да чува нещата съответно от другите хора и започва вече да придобива самочувствие, че ето наученото влиза в употреба.
Щом каже, че е от Европа, младата жена веднага усеща положително отношение от местните. Тя успява дори да изкара пари от това.
Китайците много харесват и по някакъв начин смятат, че европейските стоки са едно качество над техните. Не всичко, но за по-голямата част от нещата. Та по този повод много фирми си позволяват да се свържат с нас чужденците и да ни наемат, защото по някакъв начин правим реклама на техния продукт.
Това се случва в рамките на един ден и ти си просто чужденец под наем. Така го наричам аз, разбира се, това не е официално. Ти си чужденец под наем, за което се заплаща също доста добре, а в същото време ти се забавляваш и промотираш съответната марка.
Това, с което Силвия не успява да свикне, е навлизането в личното пространство.
Към нас европейците, които сме по-светли особено, за тях това е доста неестествено като черти и хората със светли очи са много, много любопитни и те ги оглеждат отдолу до горе, което примерно при нас ще е малко навлизане в личното пространство. На мен ми се е случвало в автобус да ме оглеждат от една педя разстояние и просто да гледат всяка една гънка на очите, косата ми.
Храната обаче ѝ харесва много. Въпреки че се оказва по-различна от това, което си представя.
Китайците не ядат десерти, тоест това, което ние си представяме като десерт. Да, имат разни сладки неща, но те не ги ядат в края на самото хранене, както ние сме свикнали. Нещо любопитно, което не знам дали хората знаят, е, че китайците ядат над 90%, даже 98 мога да кажа, само топла храна. Те смятат, че е изключително полезно да приемаме само топла храна. Студена, както е нашата салата, те затова и нямат салати, не е полезно за организма. Оризът е много вкусен. Да, нямат хляб. Китайците не ядат хляб, това е нещо, което много изненадва голяма част от чужденците, отивайки там и като кажат „един хляб“ или „филийки хляб“, то няма.
С изненада открива, че имат един новогодишен ритуал, по който си приличаме.
Пелмените са традиционна китайска храна, особено за китайската Нова година. В един от пелмените поставят паричка. Тогава се изненадах, защото ние имаме подобна традиция и те също казаха „Да, тази паричка носи късмет, щастие и благоденствие“.
След петгодишен престой в далечната страна Силвия се връща в България. Китай обаче продължава да е част от живота ѝ.
След втората година започваш да се усещаш като китаец, като гражданин на Китай и тогава започваш вече и ти не само да се чувстваш такъв като тях, а и да възприемаш техните навици. Да пиеш чай сутрин, да пиеш гореща вода, ако нямаш чай сутрин, през целия ден да си носиш термос с гореща вода. Разни ето такива неща, които щеш-нещеш вече стават и твои навици.
Освен това Силвия започва да води курсове по китайски. Специално за нас ще даде един бърз урок.
Ще ви демонстрирам как се изписва „сграда“ на китайски. Този йероглиф се състои от три части. Ето тази част ѝ казваме „радикал“, който ни дава значение за дърво. Тук имаме един елемент, който може да е отделен йероглиф също. Това е йероглифът за ориз, най-горе. А долу пък е йероглифът за жена. И какво имаме тук? Имаме дърво, ориз и жена. Тоест жена, която приготвя ориз в някаква дървена сграда. Ето това ни е всъщност йероглифът за „сграда“ – „лоу“, така се произнася на китайски.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
