Македонската писателка Ягода Михайловска-Георгиева за Седемте рилски езера
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
20 Април 2018
Реклама
Тя скромно определя себе си като новинар, който обича да пише. Истината обаче е, че е най-титулованият писател в Македония през последните години. Трите й поредни романа печелят най-престижните литературни награди в съседката ни. Защо? Ами защото нейните истории са от онези, които те карат да посрещаш зората с книга в ръка.
Романите на Ягода са нещо като пътеписи, но не съвсем. Пътеписи има много. Но когато писател отиде на пътешествие в Хималаите или в Индия, разказът вече е съвсем друг. Планите и върховете оживяват, хора от предишни прераждания се появяват и ни подават ръка и всичко, някак случайно наглед, има дълбока връзка помежду си.
Ягода Михайловска-Георгиева:
Аз съм пътуващ разказвач. Когато бях на Хималаите, толкова много ми се искаше да мога да доведа всички, целият свят да е там. Да могат всички да преживеят и да видят това, което аз виждам.
Хималаите са толкова необикновени. И самото ми пътешествие и то беше необикновено. През цялото време се чудех и питах дали това ми се случва или не. Дали си измислям и дали изобщо съм там в този момент или е някакъв сън, който прилича на реалност. Всъщност написването на книгата беше един документ за мен, че съм била там, а не съм си го измислила.
Защо тръгнахте към Хималаите?
Прочетох книга, в която имаше едно изречение, което се наби в главата ми. То беше следното: И аз съм като облаците – един час ме има, един час ме няма. Това беше военна книга, но това изречение ме удари ето тук. Тогава бяхме с мъжа ми във вилата ни в планината и аз нямах търпение да стане сутрин, за да му кажа, че съм решила да замина.
Нещо необяснимо ме привлече. Изобщо не бях планинар, просто обичах да гледам планините отстрани. Това е свят, който няма никаква връзка с нашия реален свят. Ние тръгнахме отдолу, а крайната ни точка беше на 5000 метра надморско равнище. Ставахме в ранни зори и до залез вървяхме. Около 24-25 километра на ден изминавахме.
Всеки ден беше различен. Хималаите се отваряха като театър. Все едно завесата се вдига и ти постоянно виждаш нещо различно отпреди минути. Непалците наричат Хималаите Движещите се планини. В един момент виждаш цялата планина, след няколко минути вече има облаци и ти не виждаш планината, а само някой връх. Има силно слънце, а след секунди вече го няма.
Пътешествието си в Хималаите Ягода описва в книгата си „Камъкът на твоя ден“, а след това заминава за Индия, където придружава съпруга си, който е първият хирург в Македония, правещ трансплантации на органи. Двамата придружават пациент, който има уговорка да си купи бъбрек от жив донор, нещо което е строго забранено в Европа, но е позволено в Индия. Като новинар Ягода снима всичко, а филмите й предизвикват огромна дискусия в Македония
Ние отидохме да го придружим, за да не бъде сам след трансплантацията. Той си беше намерил едно момче, което му продаде бъбрека си. Това е една много малка сума за нас.
Това момче беше най-щастливият човек на света. Каза ни: Ще си купя сандали. Цял живот ходя бос. А след това ще си купя едно дюкянче, с което да изхранвам семейството си. Ако бяхте видели лицата на тези хора, които даряваха органите си, те бяха толкова щастливи, че това е шанс за нов живот за тях и семействата им.
Когато се върнахме у дома, настана голяма полемика дали това е морално или е престъпление.
Дванайсет години по-късно моята сестра получи аневризма в мозъка и за две недели изпадна в клинична смърт. Съпругът ми каза, че могат да я поддържат с апарати още няколко дни, но процесът е необратим. И тогава аз поисках да дарим органите й. Мъжът ми беше шокиран. По това време при нас не се правеха такива нещо. И така части от тялото на един от най-близките ми хора спасиха още двама души от смърт. До ден днешен и двамата са наши прекрасни приятели.
Пътуването между границата на световете продължава за Ягода и когато се прибира тук, на Балканите. Попада на Седемте рилски езера.
По това време имаше събор на Бялото братство. Хората бяха много радостни, очите им светеха, пееха, любуваха се на слънцето. И изведнъж аз видях същото място, от което идвах. Непалците приемат живота по същия начин. А езерата, те бяха абсолютно същите като тези в „Светата област на бог Шива“, където има 100 езера. И седем от онези 100 езера са тук, в Рила. Говоря ви буквално. Ако ги сложим на снимка едни до други, няма да ги различите.
Замислих се, че хората сме едни и същи, независимо от религия или цвят на кожата, но и пейзажите ни са едни и същи. Всичко е общо и едно.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
