Мистичната България: кои са колобрите?

Ирена Григорова тръгна по следите им в миналото

Мистичната България: кои са колобрите?

Реклама

Колобрите са онази мистична част от българската история, за която почти нищо не знаем. Появяват се в романите и филмите като човеци, владеещи скрито познание.

Шепнешком се мълви, че могат да променят времето и пространството, да ръководят стихиите и да приемат животински образи. Има ли обаче древна Колобърска школа, в която се обучават избраните?

Скулпторът и писател Спас Мавров е един от хората, които на глас казват, че е обучаван в древното познание.

"Минал съм обучение в така наречената устна българска традиция на българското колобърство и съм обучаван от колобъра Дойчо Русев, който преди години почина, като спаси три деца от удавяне, но не успя да спаси себе си.

Оттогава насам аз се занимавам с тази наша стара наука тангризъм, която сега много систематично и организирано се унищожава. Определени кръгове от хора искат да я заличат от историческата памет на нашият народ".

Въпреки ситната цедка, през която минава много пъти българската история, до нас все пак достигат и документи, които разказват за тези загадъчни мъже. Те са основно византийски. Едно от тях е „Житието на Анастасий“ през 515 година. В него се казва, че "...Българите отново нападнали Илирик и някои ромейски военачалници им се противопоставили със своите отреди. Но понеже онези (българите) си послужили с магии и заклинания, ромеите претърпели позорно поражение и всички загинали, освен малцина..."

Синът на цар Симеон – с официално име княз Венеамин, или познат ни като Боян Мага, също се смята за посветен колобър. За това свидетелства кремонският епископ Лиутпранд. "...Боян дотолкова изучил магията, щото от човек веднага ставал на вълк или всякакъв друг звяр..."

В останалата жива стара история се казва, че колобрите са хората на бог Тангра.

Спас Мавров смята, че древното колобърско познание е успяло да оцелее, защото е закодирано в старите народни приказки. Те са специални и са 14 на брой. Заглавията са добре познати на всеки от нас, независимо от поколението: „Снежанка и седемте джуджета“, „Златка златното момиче“, „Звездочел юнак и конят му Еднорог“.

Когато е на около 40 години, Спас Мавров заминава за Пловдив, където работи в издателство. Там, на една лекция, се запознава като че ли случайно с колобъра Дойчо Русев, който заедно с още 21 души го приема за свой ученик.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg