Любовната приказка на Елена и Валери Домовчийски
Елена и Валери разказват за семейното щастие
10 Юли 2017
Реклама
Валери Домовчийски:
Всъщност ние сключихме брак преди една година, просто сега направихме тържеството. Детето беше малко и затова изчакахме.
Елена Домовчийска:
Когато се запознахме, не знаех кой е, защото от футбол не се интересувам. Той също не знаеше с какво се занимавам.
Валери:
Тогава нямаше някаква особена комуникация между нас. Същата вечер Кубрат Пулев играеше с Кличко и се вълнувахме от мача. Едва на втората среща си обърнахме повече внимание... Предложих й брак, когато бяхме в Гърция. Играех там и вече живеехме заедно.
Елена:
Стана малко след Коледа. Помня, че беше много студено и ми беше лошо. Той няколко пъти ме кара да отидем до морето, а аз все отказвах. На третия ден вече излязохме. Бях с анцуг, маратонки, с вързана коса (смее се). По завоите отново ми стана лошо. Отидохме до една скала с хубава гледка и той на колене ми поднесе пръстена... Валери е католик и затова направихме църковния брак в католическа църква. Издънката беше, че забравихме свещите, които бяха поръчкови, затова се върнахме до вкъщи, за да ги вземем.
Валери:
Не присъствах на раждането на Андрей, и двамата нямахме желание за това. Отскоро живеем в родния ми град Раковски, защото играя в Стара Загора и ми е близо. Имам още няколко годинки във футбола, после ще мисля накъде да се ориентирам.
Елена:
При мен танците са в застой поне за още една година. Ангажирана съм с детето.
