Книговезане, изработване и ръчно украсяване на книги - един позабравен български занаят, който в днешно време владеят малцина. Следващата история е за едно 25-годишно момче, което съхранява традициите. Защо го прави - разказва Александра Кръстева.

Според народните вярвания, всяка къща, дърво или извор имали свой покровител. Наричал се Стопан. Така избира да се нарича и Калин Даскалов. "Някак си мисля, че по-подхожда на нещата, които правя. Пък и го чувствам като име, което не ми е просто дадено, а съм си го избрал сам, както съм си избрал и сам какво да правя".

Домът на Стопан прилича на стара българска занаятчийница. "Никога не съм искал да бъда книговезец в традиционния смисъл. Просто мисля, че това е друг тип работа. Правя книги и ги украсявам, което включва целия процес от сгъването на хартия до шиенето на тази хартия, слагане на корици, облицоване в кожа, украсяване на тази кожа. Влияя се от тези книги, които знам, че са устояли на времето, и се опитвам да направя нещо подобно."

Всичко започва преди 4 години. "Аз много харесвах да пиша. Още пиша. Проблемът е, че си бях купил тефтери, които много бързо се разпадаха. И след втория, третия си казах, че това няма как да стане - явно трябва да си го направя сам."

Така и не намира майстор, при когото да чиракува. Затова избира по-дългия и труден път - да се учи сам.

"Тия корди реално са после гръбнакът на самата книга. Около тях се шие. Това се нарича капиталбанд. Явно така е останало в България като някаква немска чуждица. Реално това предпазва гърба на книгата, тъй като корицата е повдигната, за да пази тялото. Но корицата стига до тук и реално няма нищо накрая. Хем фиксира по-добре самите кори, хем донася допълнителна защита и реално това му е практическата функция."

Първите му опити да сложи злато върху подвързията били провал. А днес казва, че ръцете му работят сами.

"Устремен съм към нещо. Нещо смислено. Искам да бъде направено добре и ми харесва, когато накрая се получи. Някак си много е освобождаващо, когато мине време и добиеш опит в това нещо. Когато започнах, ми се искаше наистина да изпращам някакви послания. Основно към българи, защото считах, че щом от там идва вдъхновението е хубаво да го върна."

Изработването само на една корица често продължава цяла седмица. "Хората обикновено много се радват. Аз всеки път се учудвам. Защото аз като човек, който ги прави си виждам кусурите. И аз треперещ им ги давам и си мисля как няма да я харесат. А те ги харесват, не виждат тези неща. Някак си виждат цялостната картинка. Което е страхотно!"

Любовта към миналото на България личи не само по инструментите и техниката му, но и по самите ръце на Стопан.

Казва, че не всяка книга е хубава и същото важи и за хората.

Гледайте
цели епизоди на