.

Александрина Пендачанска: Никога не съм поставяла кариерата преди семейството

Лично и лирично с Александрина Пендачанска

Лично и лирично с Александрина Пендачанска.

Това е оперният театър, в който сте израснала.

Буквално, буквално. Израснала съм тук. Първият ми спомен е от време, в което човек не се очаква да помни. Може би съм била някъде около 2-годишна. Със сигурност знам, че малко говорех, доста разбирах и ходех сама. И това е първото представление на майка ми на сцената на Софийската опера в ролята на Виолета в "Травиата". И, разбира се, не беше възможно 2-годишно дете да влезе в салона. Дядо ми, който беше концерт-майстор на виолончелите, имаше право да седи в тъй наречената "режисьорска ложа" и ме вмъкна там. Аз оттам гледах това представление, като първото действие беше прекрасно, с едни фантастични рокли, костюми. Майка ми беше в центъра, а аз имам реален спомен за това нещо, но във второ действие идва Жермон, който започва да й се кара. И понеже пееха на български, аз много неща разбирах. И в един момент има една реплика – "плачи, плачи, о мило дете". И майка ми започна да плаче, истински плач, и се тресе. Музиката става ужасно драматична и аз в този момент не можех да издържа повече и писнах. Просто така съм писнала и извикала, че в общи линии цялата зала се обръща към тази ложа и аз оттогава, за моя милост беше забранено категорично влизането в театъра до 6-годишната ми възраст.

И след това ме доведоха тук с акта за раждане, за да покажа, че вече съм навършила 6 години. Не ме пускаха вътре в залата. Най-зловещото лице за мене бяха разпоредителките и управителят на салона. Беше една госпожа, другарка по това време, която беше... горката, представяте ли си какво е преживяла – по средата на представлението едно бебе, което се разревава и крещи – "Мамо". Това е моят първи спомен от този театър и от тази зала, и от тази сцена...  И изобщо – тук за мен е вкъщи.

Александрина, означава ли това, че на две години всичко е било решено вече за Вас?

Мисля, че да. Освен това никой не ме е питал. Разбирате ли? Ето това е, то дори не е предопределение. То е... не съм имала никакъв избор. Аз не съм познавала друг свят. Истински не знаех друг свят, а и нищо друго не ме интересуваше, защото всичко се заключваше в това. Живеехме шестима души в нашия апартамент на "Ангел Кънчев". Мама, татко и аз в едната стая - баща ми е китарист, майка ми е певица. В другата стая – баба ми и дядо ми. Тя е пианистка, той е виолончелист. В третата стая – хол с портал. Леля ми Антонина, която завършваше Консерваторията. И във всяка стая се свиреше на някакъв инструмент. И майка ми се затваряше в банята с нотите на новата си роля и сядаше на ваната и започваше да чете и да припява. Да, защото нямаше къде да се затвори.

На кого казахте първи, че искате да пеете?
Първо – това, че исках да пея, беше оправданието да не свиря. Аз бях пианистка и някъде 4-ти, 5-и, 6-и клас, точно като влиза човек в пубертета и седенето по няколко часа на пианото съвсем не беше най-мечтаното занимание за едно дете на 12 години, даже още по-рано. Аз още оттогава... аз винаги съм знаела, че всъщност ще стана певица и няма да свиря. Казах – "Добре, сега за какво да свиря, при положение, че така и така ще стана певица?" Не знам как съм го знаела и татко съвсем логично ми задаваше същия въпрос и казваше – "Добре, какво ще стане, ако нямаш глас. Как ще станеш певица?". Въобще не е имало такъв въпрос в моето съзнание.

За мен не е имало вариант да съм без глас. Имала съм шанс, имала съм късмет, че действително съм се родила с някакъв глас, защото преди да се появи страстта към операта, първата страст, истинската страст беше балетът. Именно защото съм отраснала в този театър и по това време тука се разхождаха... Освен това баба ми свиреше на всички балети. Изгледала съм "Лешникотрошачката" не знам колко стотин пъти, всички репетиции и т.н. Исках да стана балерина, но тук нямах късмет. Просто нямах, въпреки че тогава тежах 25 кг. Дори питаха нашите защо не ме хранят. Просто бях едно ужасно злоядо дете. Бях ужасно слаба, но нямах данните на балерина.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg