Това е история за носталгия, политически грешки и загуба – Теодора Енчева връща един от първите сини лидери Петко Симеонов в емблематичната сграда на „Раковски” №134.

Именно Симеонов е човекът, подписал договора, с който Съюзът на демократичните сили влиза в имота и го прави своя запазена марка години наред.

Преди 28 години – на 7 декември, СДС се ражда в заседателната зала на Института по социология към БАН. Петко Симеонов има за задача да осигури мястото.

„Аз бях един от активните хора в предварителните разговори, осигурих помещението. На самото учредяване аз не присъствах, определиха трима други да присъстват – Желю, Ивайло Трифонов и Николов”, споделя той.

„В този момент имаше страх, признавам си. Пред нас имаше една кола – в „Люлин”, не бяха много показни, но…”, спомня си Симеонов.  

„Има арестувани хора, които са ни помагали и които са стояли месеци, един изкара цяла година, в затвора, и ние не разбрахме. Нещата си бяха много овладени от бившата компартия и нейното ръководство”, казва той.

В началото бащите на СДС се събират и на други места, но не могат да работят. Първото им искане на Кръглата маса към комунистическия лидер Андрей Луканов е да се осигури  подходящо помещение.

„Имахме една стаичка, много малка, но ние се натъпквахме, 20-тина души, не може да се работи. За да се работи, трябва да има пространство”, споделя той.

За да получат сградата на „Раковски” №134 няколко пъти заплашват, че ще напуснат Кръглата маса.

Петко Симеонов се подписва за триетажната сграда, която принадлежи на Българската инвестиционно-строителна асоциация, ръководена от секретаря на ЦК на БКП Огнян Дойнов, близък на Андрей Луканов.

„Рекох: Браво, като дойдем на власт, ще те направим министър! А той: „Тихо, бе!”, разказва Симеонов.

От хазяите СДС получава една каса в наследство. Като зам.-председател на СДС Симеонов не държи нито пари, нито секретни документи в нея, а нещо по-страшно – черепа на един поп, убит в масов гроб в Банско.

Идеята е по испански образец бившите комунисти да се покаят пред масовия гроб край Банско на избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г.

Акцията се проваля, покаянието и помирението също. На бял свят обаче излиза листовка с картата на България, покрита с черепи. С този агитационнен материал СДС иска да изобличи БКП и лично зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, който ръководи лагерите на смъртта в Ловеч и Скравена. В трудововъзпитателните лагери от 1948 до 1962 г. намират смъртта си хиляди другомислещи българи.

Независимо че още през 1990 г. Спасов е разжалван и са му отнети всички държавни и партийни привилегии, картата с черепите не успява да изиграе решаваща роля в предизборната кампания през 1990 г., и после тя е отчетена като грешка.

СДС се ражда на „Московска”, а после за кратко ползва два адреса на бул. „Ал. Дондуков” и стига до „Раковски” №134.

Гледайте
цели епизоди на