Дора Делийска избира да върви по един от най-трудните пътища – този на музиканта. Връзката и с пианото започва, когато е едва на 5. И това е началото на една голяма любов.

Според нея си заслужава човек да се отдаде на такъв тип професия, ако го иска наистина.

На сцената на плевенския драматичен театър, Дора открива магията на музиката.

„Идвах тук на репетиции с майка ми Ваня Делийска. Тя пееше тогава в плевенската опера. Всъщност тук се запознах не само с музиката, но и със сцената. За мен това беше отключващо – този свят. То е като магия – това, което се случва на сцената. И го осъзнах като много малка и винаги ме е привличало. Просто осъзнах, че това е мястото, на което искам да бъда”, казва тя.

За свой партньор на сцената избира пианото. Категорична е, че с пианото се чувства най-комфортно и интимно. С него сме си в един наш свят на сцената. И като концентрация е най-ясно за публиката, мога да кажа какво чувствам.

„По някой път съм му ядосана, по някой път ме радва, по някой път ме изнервя, по някой път ми липсва. Абсолютно всички емоции на взаимоотношения. И изисква страшно много дисциплина поддържането на тази връзка”, коментира пианистката.

За да подчини черно-белите клавиши на пръстите си се научава на концентрация и пълен контрол върху емоциите. Но признава, че понякога потъва в музиката.

Душата на едно пиано връща Дора Делийска в родния Плевен. По неясни стечения на обстоятелствата, през 80-те години в плевенския театър попада един уникален роял.

„Това е една много специална марка – Империал. Специфичното за нея са допълнителните клавиши, които са изцяло черни. Самите струни са по-дебели. Тяхната вибрация влия на останалите струни. И това го прави много специален, много нежен инструмент”, коментира Дора.

Гледайте
цели епизоди на