Усмихнатият водещ на прогнозата за времето по bTV Борислав Лазаров разказва за пътя си в журналистиката, метеорологичните условия и влияе ли времето на настроението му в новия брой на вестник „Пенсионери“. Иво Ангелов провокира различни интересни отговори в разговора, част от който може да прочетете:

- Г-н Лазаров, кой ви насочи към телевизията, как и кога решихте, че това е нещото, с което искате да се занимавате?

Никога не съм мечтал да работя в медия. На първия учебен ден баща ми, който беше журналист, ме заведе в радио Пловдив и там записах поздравление към всички първокласници. Тогава и за първи път чух гласа си по радиото. 12 години по-късно вече водех собствено радио шоу по пловдивския филиал на „Гласът на Америка“, което стана случайно. После ме приеха студент в НАТФИЗ и успоредно с това работех като радио водещ във „Витоша“, а после и в „Експрес“. През 2002 отново случайно се появи възможността да продължа да се усъвършенствам, вече в телевизия bTV. И до днес съм влюбен в радиото като средство за масова информация и забавление. Но телевизията ми даде възможност да приложа на практика това, което съм учил в НАТФИЗ. Заради това постепенно се харесахме взаимно с телевизията като медия.

- Работата ви еднообразна ли е, или непрекъснато ви поднася изненади и предизвикателства?

Една от най-хубавите страни на това да работиш в електронна медия е, че всеки ден е различен. И пълен с нови предизвикателства, нови проблеми за решаване, нови истории за разказване. След 17 години като репортер в bTV Новините научих и направих много неща, с които натрупах изключително полезен опит. Затова щом ме поканиха да представям прогнозата за времето ми стана още по-интересно. Времето и климатът са сред най-бързо променящите се фактори, които засягат всяко живо същество на планетата. Дори и да не се интересуваш от целия новинарски поток, винаги държиш да знаеш какво ще е времето. А то е все по-динамично, изненадващо и дори екстремно. Това е причината моята работа и тази на колегите ми Стаси Цалова и Натали Трифонова да става все по-отговорна, сложна и интересна.

- Дали в сутрешния блок или в предиобедното предаване „Тази събота и неделя”, разказвате любопитни факти. Както там, така и през делничната седмица ни представяте и прогнозата за времето. Метеорологията по-скоро приключение ли е, или суха статистика?

Още от малък се интересувам от различни науки, а в онези години беше трудно да се докопаш до разбираемо написана научно-популярна литература. Като репортер с това се занимавах почти всеки ден – да „превеждам“ строго научни факти и данни на разбираем език, допълнени с атрактивни анимации, специални визуални ефекти и кадри с добавена реалност. Затова в сутрешните блокове на bTV съм си запазил правото да популяризирам както научни постижения, така и интересни истории от културата, изкуствата, шоубизнеса. За някого метеорологията може да е „суха статистика“, заради множеството термини и данни. Нашата работа е да „преведем“ прогнозите на език, съобразен със забързаното всекидневие и съвременен начин на живот. Това не ощетява метеорологията, напротив. Привлича вниманието към нея и кара интересуващите се да открият повече информация как се изследва и прогнозира времето. За мен е и приключение, защото природата, времето и климата все още крият най-големите си тайни.

- Обичате ли всички сезони еднакво или имате любим, защо?

Аз предпочитам преходните сезони – пролетта и есента. Тогава нито ти причернява от жега, нито настръхваш от студ. А и всеки от тях е толкова богат с цветове, аромати, дори надежда: през пролетта – за предстоящото лято, а есента – за красива и снежна зима. Заради климатичните промени пролетта и есента стават все по-кратки, сякаш бързат към следващия сезон. А именно те ни помагат да се подготвим физически и психически, било то за жега или студ. Промените изискват друг подход и в навиците ни, свързани с тези сезони.

- Сигурно сте имал гафове в ефир. Разкажете ни някой интересен и как сте се измъквал?

Който не работи, той не греши. Колкото и професионален опит да имаш, никога не си застрахован от лапсус. Особено когато си станал в 3 сутринта, а в 6 часа трябва да си бодър и разказващ на зрителите какво ще е времето. Работата ми е свързана с различна и доста сложна техника, която също си има характер. Веднъж бях въвел данните за температурите по градове, но операционната система на компютъра реши приоритетно да се занимае с ненужни в момента обновления на различни файлове. И върна предишните стойности, които бях въвел, а не актуалните. И така разказах на зрителите, че температурата в София ще е 22 градуса, а зад мен компютърът гордо показваше 17 градуса. Обвиних компютъра, че още спи, а и как да му се сърдиш? Виновен е човекът, не машината.

- За кратко време в телевизията и с очарователния си стил за представяне на времето вие добихте популярност. Славата помага ли ви, или по-скоро ви пречи?

Благодаря за комплимента! Популярността върви „в комплект“ с работата пред камера, но никога не е била основна цел за мен. Вярвам, че важното е да си професионалист в това, което правиш, а ако го вършиш искрено и честно, тогава част от положителния финален резултат е популярността. Не обичам да привличам вниманието върху себе си, държа на правото и уважението към личното пространство на всеки. Но дори с маска на лицето по време на пандемията минувачите пак успяваха да ме разпознаят и да ме питат кога ще вали. Едно от най-важните неща, които съм научил след толкова години в медиите е, че популярността може както да замъгли преценката ти, така и да повлияе положително на усъвършенстването ти като професионалист. Аз държа на второто.

- Студът и мрачното време не ви ли действат потискащо, като на всеки нормален човек, или виждате усмивката във всичко?

Студът и мрачното време винаги са ме провокирали да потърся и намеря нещо, което е пълната им противоположност. То може да е среща с любим човек, книга, филм, песен или дори чаша чай. Ако човек се цупи на облаците, те стават още по-тъмни, дори водят със себе си и гръмотевици. И в най-мрачния ден, ако си намерил защо вътре в теб да грее слънце, значи си надвил най-трудното – себе си. Както отрицателните герои дърпат напред действието в литературата или киното например, така и всеки има нужда от някой мрачен и студен ден. Иначе как ще оценим Слънцето?

- Много красиви синоптички се навъдиха напоследък. Красотата или чувството за хумор?

Професионализмът, на първо място. За мен най-страхотни са Стаси и Натали, в които са събрани и трите качества. Забелязвам, че за поколенията от 1990-та година насам външния вид е приоритет. Но от психологията е известно, че той е съществен през първите 20-30 секунди от запознанството. След това на преден план излиза възпитанието, интелекта и характера. Ако там кънти на кухо, и най-съвършеният външен вид няма да компенсира липсите. Дано младежите по-бързо го осъзнаят.

- Как обичате да си почивате, компанията на кого предпочитате и къде?

Сънят е прекрасна почивка, но заради работата ми, той винаги не достига. Убеден съм, че най-добре човек си почива в компанията на някакъв вид изкуство – кино, литература, музика… Понякога имам нужда да остана сам, защото тогава мозъкът работи още по-качествено. Друг път дамската компания е това, което вдъхновява и провокира. Надявам се догодина да стигна до любимата Гърция, защото ми липсва атмосферата и отношението към живота на сънародниците на Алексис Зорбас. Аристотел например, е роден на 50-тина километра от Солун. Не може да живееш на такова място край морето и да не станеш философ…