Цветанка Ризова е едно от емблематичните лица на bTV, автор и водещ на предаването "Лице в лице". Занимава се с публицистика, защото политиката я вълнува истински. Застава зад каузи, които имат смисъл и я докосват.  Социални, научни, културни. Носител на редица награди и лауреатка на приза „Черноризец Храбър“ за телевизионна публицистика (2005) и „Жена на годината“ в категорията „Телевизионна журналистика“ (2007). В откровено и лично интервю пред Калина Костова от в-к „24 часа“, Цветанка Ризова споделя детайли за своята журналистическа кариера, за свободата на словото у нас и за обществено-политическата обстановка.

В ефир сте от немалко години, г-жо Ризова. Имало ли е момент, когато сте искали да замените журналистиката с друга сфера?

Не. Никога. Невероятно щастие е да не съжаляваш нито една секунда в живота си, че си избрал журналистиката, а  и тя теб.  Има чудесни други професии, но никога не са ме изкушавали.

Журналистиката е трудоемка професия, почти не разполагаш със свободно време. Какво ви костваше да стигнете дотук и какви компромиси направихте по пътя?

Аз много харесвам професията си и никога не съм мислила за трудностите и времето, което ѝ отдавам, като за компромиси. Дори, когато ми е било напрегнато, не съм се чувствала жертва. Приела съм, че не мога да си вземам отпуск, когато ми хрумне. Приела съм, че чакам цяла година да дойде август, за да отида на почивка, приела съм, че всъщност нямам почивен ден, защото не мога да изключа в събота и неделя и да не мисля за предаването в понеделник, вторник и т.н. Приела съм без съпротива, че работният ми ден няма финален час, че за да съм актуална и подготвена, следя новините 24 часа. Сладки ангажименти, въпреки напрегнатостта.

Колко време ви отнема подготовката за "Лице в лице"? А коя е най-трудната част от нея?

Не по-малко от 6-7 часа активно работя за всяко предаване, но това е буквален отговор, технически. Истината е, че подготовката за последното предаване е започнала от първото. Говоря за трупане на информация, за опит, за поуки, за изводи, за усещания…Не мога да формулирам трудна част, защото предаването е процес, винаги може да изникне нещо – директни включвания в предаването, които трябва да осмислиш и поставиш в контекст, новина от последните минути, събития, които променят реда в държавата…

Случвало ли се е да бъдете словесно нападната от гост в предаването или след това, защото сте търсели конфликтна точка в разговора?

О, да! Много пъти. Често гостите търсят оправдание за собствените гафове или неспособност да мотивират решенията и компромисите си в зададените въпроси, в поведението на водещия. Тогава стават обидно-напористи. Но аз винаги имам готовност за това, не обичам да остават двусмислици и нямам навик да поемам чужди вини. Нося отговорност само за собствените си грешки и нямам проблем да ги признавам. Не отстъпвам пред неаргументираните нападки и обвинения. Мога да мотивирам всеки свой въпрос и да докажа всеки извод, който правя в ефир.

В тази връзка един клиширан, но от съществено значение въпрос. Вие като журналист и тв водещ смятате ли, че в журналистическата гилдия наистина има свобода на словото?

Да, мисля. Нищо в живота, разбира се,  не е безкрайно и неограничено, но това е друга тема. Свободата е способност да говориш с факти, които никой не може да оспори, а ако се опита, да го обориш. Свободата, според мен, не е да говориш каквото ти скимне, да разпространяваш клюки, да си навираш носа в интимни пространства, да инсинуираш и ретранслираш поръчкови публикации. Свободата е възможност да питаш за всеки важен за обществото проблем и да търсиш отговор. Ако питате за такава свобода, да имам я!

Отказвали ли сте работен ангажимент заради наложена цензура?

Не. Когато променям нещо, то е следствие на променени обстоятелства и новини от деня, а не за да си затворя очите пред нещо. Предаването е на живо, няма записи, монтажи, всичко е на показ и се случва в реално време пред очите на публиката.

Как бихте определили политическия сюжет у нас напоследък?

Трудно е да се опише с едно-две изречения. Има и различни гледни точки – понякога хумористични, понякога трагикомични, понякога твърде сериозни. Но това е разговор за памет и липса на памет, на грешки и на липса на поуки от грешките, на оправдание за компромиси, за паралелни разкази, за тъмно и светло, за обяснимо и необяснимо. Има всякакви персонажи - има уплашени, има наивни, има смели, има предрешени, има притихнали, има гръмогласни, има безсрамни, има засрамени.

Държавата и българският народ минаха през много трусове, а във вашето предаване се дискутират най-актуалните проблеми. С какво най-вече политиците ощетиха обществото чрез действията си?

Според мен най-големият проблем за обществото е усещането за корупция и безнаказаност за корупцията. Това развращава, обижда обществото. То се чувства измамено, слага преграда между политическия и икономически елит, и хората. Това ни прави изолирани, отчуждени от държавата, а това убива енергията за съграждане, за съучастие в промяната, в развитието на страната ни. Разговорът за “ние“ и “те“, за „тези горе“ и „ние долу“, убива обществената енергия и изолира огромни обществени групи от процесите.

Получавате ли обратна връзка, коментари от зрители на "Лице в лице", какво ви казват те?

Да, непрекъснато. Мисля, че познавам публиката си. Зрителите ми пишат, разговарят с мен по улиците,  оценяват ме. И мисля, че се обичаме взаимно.  Казват ми много неща, но това, което най-много  радва, е че ме разбират. Често се повтаря една дума в оценката за мен – и тя е елегантност. Не във физическия, а в професионалния план. Доволни са, че въпросите ми не звучат агресивно и напрегнато, а  с умерен тон поставям дори най-трудните въпроси. Вероятно има и такива, които не ме харесват. И това е повече от естествено. Няма как да те обичат всички, уважавам и тях. Ако са автентични обаче, а не такива, които, които обичат да мразят. Вероятно подсъзнателно първо себе си, но и другите, те искат да се самодоказват чрез отрицание, чрез злост, чрез измислени тези, чрез приписвани недостатъци. Но тъмните страсти на подобни объркани хора съпътстват всяка публична работа. И гледам да ги игнорирам, макар че понякога ме нараняват. Не мога още да свикна съвсем с необяснимата лошотия.

Каква е тайната да се задържиш толкова дълго в ефир?

Това не  знам. Няма тайни. Има труд, любов и любопитство към света.

Ако можехте да бъдете друго, а не журналист, каква щяхте да сте?

Не съм мислила. Това би ме разсеяло.

Цялото интервю може да прочетете в днешния броя на в-к „24 часа“ от 29 юли.