Станчо Станчев: Стремя се да разказвам за хора като Уинстън от „1984“

Станчо Станчев е репортер в „Тази събота и неделя“, както и в екипа на bTV Новините. В едно различно и увлекателно интервю за „Аз чета“ той разказва кои са любимите му книги и автори, и как те се преплитат с личния му живот.

Реклама

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?

Тя една да беше… Признавам, че на този въпрос отговорих най-накрая след доста умуване. В крайна сметка ще напиша “1984” на Джордж Оруел. От една страна главният герой Уинстън е героят на критичното мислене, последната будна мисъл в свят на манипулирани маси хора. Той доказва, че чистата памет, познаването на миналото и историята е опасно и може да преобърне света. Възхищавам се на тези хора. Стремя се да разказвам за тях. На второ място това е най-плашещото пророчество, което роман е дал на съвременния свят. Все пак днес борбата за мисълта и душите на хората е много по-опасна от борбата за оцеляване. След като прочетете тази книга, не можете да бъдете манипулирани. На трето място жанрът на книгата е меко казано провокативен. Антиутопията може да бъде най-интересният за четене жанр. Светът, който Оруел рисува в “1984”, е колкото измислен, толкова и истински. Разликата между художествена и нехудожествена литература е тънка като нишката на паметта на главния герой, която накрая на романа се къса. На четвърто място (и тук ще спра) Оруел е един от любимите ми автори изобщо. Винаги ще препоръчвам есето му “Политиката и английският език”, в което обяснява как народ и управници трябва да общуват, за да изградят общество. При това Оруел дава конкретни примери. Показва как досадните текстове по институциите може да бъдат полезни, как обръщенията на политиците да не са отблъскващи и т.н. Доказва, че с думите могат да се решат куп проблеми, най-вече да се изгради доверие помежду ни. А в България, както знаем, доверието към властта не е високо.

Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.

Ще споделя два цитата, които си записвам във всеки нов тефтер и на всяко календарче, което ми седи до компютъра в редакцията. И двата са на А. П. Чехов и гласят:

Изкуството да пишеш, това е изкуството да съкращаваш.

Езикът трябва да е прост и изящен.

Имам и трети любим, който не е от книга, а е на великата режисьорка Юлия Огнянова, учител за Александър Морфов, Теди Москов и куп артисти. Тя казва: „Ако нещо не противоречи на законите на физиката, значи е възможно.“ Стремя се да прилагам това към всяко начинание, с което се захвана. Така де, цитатите станаха повече от един, но схванахте идеята.

С кой писател би се запознал на живо?

От българските писатели бих се запознал с мъдрец като Димитър Талев. Никой майстор не отваря ковчежето с тайните си инструменти току-така, но със сигурност серия от разговори и срещи ще ми позволят да надникна през ключалката на това писателско величие. Всичко бих дал за един следобед на по чаша чай с Валери Петров. Дори само да слушам наблюденията му върху изминалата седмица. Това е доста предизвикателен въпрос…. С Константин Константинов бих се запознал. Та това е първият преводач на “Малкият принц” и “Война и мир”, със сигурност имаме какво да си кажем!

От световните автори бих чиракувал на Чехов. Дори само да преписвам на пишеща машина разказите му или да ги нося до пощата, за да ги изпратя до поредния вестник, който ще ги публикува. Ето това ще е среща с историята! Със Стивън Кинг бих се срещнал за интервю, но това все още не е невъзможно.

Какво четеш и/или слушаш в момента?

Току-що оставих книгата “От кражби до убийства” на Стефан Иванов, посветена на криминалното лице на Социализма у нас, в която за първи път авторът разтваря архивите на МВР от периода 1944-1989 г. Важна книга, на моменти като криминален роман, на моменти като дневник на злото. Но най-вече истина, която отдавна чака да бъде разказана. Радвам се, че авторът се съгласи да покаже книгата първо в рубриката ми “Задочна България” за “Тази събота и неделя”. Иначе ми предстои да изчета междувоенното творчество на Константин Константинов, че дипломната работа чука на вратата.

С коя книга би казал „обичам те“?

Казвал съм “обичам те” с “Човек на име Уве” и “Майстора и Маргарита”. Все на една и съща жена, която знае да цени думите, сантименталното и истинското в живота. Но това не може да се побере в едно интервю.

Цялото интервю прочетете тук.

ПОСЛЕДНИ

Реклама