Станислава Цалова започва своя професионален път като водеща на прогнозата за времето още при старта на bTV. Горда е, че това е първата й и единствена работа до този момент. Природните стихии винаги са я вълнували и тя с удоволствие се е посветила на изучаването им.

След завръщането си в ефир след майчинство, Стаси Цалова отговаря на въпросите на Пепа Йорданова:

- Стаси, лесно ли се реши да оставиш децата и да се върнеш на работа?

Разбира се, че лесно (смее се). Това да се грижиш за деца е най-трудната и отговорна работа на света. Поклон пред всички, които се занимават с това. Опитвам се да се посветя на децата си, да ги отглеждам с много любов и грижа, но вече мисля, че е време да им дам по-голяма самостоятелност, а и аз да се върна обратно към любимата си прогноза за времето  в bTV. 

- Времето на майчинство накара ли те да преосмислиш приоритетите си?

Майчинството ме промени цялата, разтърси ме. Преди да стана майка не знаех какво е страх и какво е болка. Преди да стана майка имах приоритети. Сега вече всичко минава през перспективата за децата. Те ме амбицират да бъда още по-добра в работата си, за да им давам добър пример и да се гордеят с мен. 

- В прогнозата си от самото начало, как се промени тя?

Да, в прогнозата съм от самото начало на bTV. През годините за мен е огромно удоволствие да виждам как прогнозите стават все по-точни, самата наука много бързо напредва.

Първите числени прогнози за времето са със сбъдваемост едва 30%. С такива резултати доста по-точни са били прогнозите, които са обратните на това, което се очаква.

Прогнозите започнаха трудно, а сега вижте как е – вече никой не излиза навън без да е проверил прогнозата. 

- Опитвате ли с колегите да влизате в тона на Емо Чолаков?

В отдела всеки прави каквото смята, че ще бъде най-доброто за зрителите, според своята професионална призма. Не мисля, че който и да било от нас иска да прилича на някой друг. Всички искаме да си свършим добре работата, всеки по начина, който смята за най-правилен. Всеки си има свой стил и почерк и това е много хубаво. Всеки зрител си има любим синоптик от bTV, точно защото сме различни. 

- Кои са най-интересните истории, които са ти се случвали в ефир?

 Когато застанеш пред камерата и червената лампичка светне, чувството е много особено. От една страна всички те виждат, от друга страна, стоиш на едно място абсолютно сам и е напълно тихо, с думите си ти си този, който разцепва тишината.

Преди ефир подготвяме картите и кадрите си, подготвяме си текста, много бързаме при по-динамична обстановка и се опитваме да включим най-актуалните данни за да сме възможно най-полезни на зрителите. В забързаната работа непрекъснато се случват интересни неща.

Може би сте забелязали, че държим дистанционно с което сменяме картите си. А какво става ако го изпуснем по време на ефир? Няма да можем да покажем останалите карти от прогнозата. Всичко е на живо и всичко го прави само един човек. Веднъж ми се случи да си изпусна дистанционното на земята. Имаше още много карти, които бях планирала да покажа.

Докато разказвах прогнозата лекичко се измъкнах настрани от обхвата на камерите, промъкнах се отдолу, взех си дистанционното и продължавайки да говоря за времето и се върнах отстрани в кадър. Добре че ни дават само до колената, не по-надолу, че нямаше да може да остане незабелязано. А така мина доста добре, мисля, че никой от зрителите не разбра за проблема.

- Времето става все по-важно за живота на хората, какво се случва всъщност с него? Наистина ли има промени или просто сега знаем повече за това, което се случва по света?

Когато започнах да работя в bTV през 2000 година, времето беше много по-спокойно. Бях съвсем млада и много ентусиазирана, с нетърпение чаках да има някакви по-интересни метеорологични явления, а то все нямаше и нямаше.

През годините интересните метеорологични явления ставаха все по-чести, екстремните явления зачестяваха буквално пред очите ми.

Сега, вече 18 години по-късно, имам чувството, че периодите на затишие, без екстремни явления, са твърде кратки, дори и тук в България, където сме благословени с прекрасен климат.

Освен това, комуникациите вече позволяват всяко явление да бъде заснето и предадено почти веднага. Хората много снимат, много споделят и нищо не остава незабелязано. Ние също бързаме да го покажем в ефир. Прогнозата за времето става все по-интересна и заема все по-важна част в програмата на телевизията точно заради крайностите във времето.

- Кога си се чувствала най-удовлетворена от работата си?

Всеки ден се чувствам удовлетворена от работата си по един или друг начин и заради това удовлетворение ходя на работа. Обичам да си изпипвам нещата. Искам прогнозата ми да бъде с много информация, много красота и да бъде разбираема и полезна. Това изисква много труд и когато нещата станат добре съм щастлива. За съжаление, когато има опасно време, предупрежденията са най-важни и в двете минути, които имам за прогнозата не ми остава място да показвам и да коментирам красиви или интересни кадри за времето от любимата ми рубрика на зрителите „Аз, репортерът“. 

- Как така след толкова езици избра точно тази специалност?

Езиците са просто средство да комуникираш и да намираш информация. Мисля, че е трудно да се реализира човек само знаейки някой език. Това че използвам свободно английски, руски и японски език ми дава достъп до световната научна литература. С тези езици мога спокойно да чета това което ми е интересно за света и за природата, неща, които винаги са ме интересували. Езикът това е още един прозорец към света. 

- Интересът и познанията по японистиката какво ти дават?

Всеки език и култура са един нов свят. Ако трябва да бъда честна, трябва да кажа, че Япония ме накара да обикна още повече България. 

Живях една година в Япония, тъй като спечелих стипендията Монбукагакушо на японското правителство за студентска специализация. Беше една прекрасна година, изпълнена с емоции.

В Япония животът тече на толкова бързи обороти, че някак имах усещането, че нямам време да си поема дори глътка въздух. Хората са много мили и внимателни, с огромно възхищение към България, към красотата на България и красивите български мъже и жени. 

Влюбих се в естетиката на японците, в начина по който гледат на света – важното е тук и сега. Всеки сезон си има неповторима красота – тъгата и жълточервените цветове на есента, белият сняг на зимата и уюта у дома, пъстротата на пролетта, но и напомнянето, че всичко в живота е преходно, безгрижието на лятото и стремежа към прохлада във всеки аспект на живота. Звукът на цикадите. 

Твърде е възможно подсъзнателно да вкарвам в прогнозите си по малко от чувството си за  тази японска естетика, която много ме вълнува. 

Цялото интервю четете на страниците на в-к „Всичко за семейството“.