Да започнем най-напред, давайки контекст на случващото се и да се опитаме да отговорим на въпроса: Защо Хамас и защо сега?
Ти си един от хората, които най-добре познават сложността на този конфликт и неговия исторически товар. Нямам отговор защо сега, но наблюдавайки какво се случва в региона през последните години в контекста на войната в Украйна, която привлече към себе си цялото медийно внимание на Западния свят, постепенно случващото се в Близкия Изток започна да отстъпва от първите страници на вестниците. След това и в новинарските емисии, докато не изчезна съвсем. Много чуждестранни медии дори изтеглиха кореспондентите си от региона. Ние отдавна не сме чували какво се случва в Сирия, какво се случва в Ирак, какво се случва в Ливан.
Междувременно Израел навлезе в период на политическа нестабилност - избори след избори, както гласи клишето у нас. Всъщност, ако има държава с повече предсрочни избори от България, това е Израел. Политическият елит около Нетаняху, събрал много негативи от дългогодишното си управление тръгна да прави съдебна реформа, която да укрепи властта му и това още повече разпали искрите в израелското общество. В последните 9 месеца станахме свидетели на много протести и разклащане на страната. Може би това е решаващият фактор за момента, който е избран от Хамас за тази серия от терористични действия, които доведоха до отвратителни трагични последици.
Ерозирането на политическия морал, този разпад във вътрешната политика на Израел би могъл да се търси като причина, отразила се драматично на сигурността на държавата Израел. Всички тези корупционни скандали, свързани с Нетаняху, вътрешнополитически крамоли, безпринципните му коалиции и опита му да използва съдебната система не в обществена, а в своя полза, това неминуемо един ден ще бъде отчетено, сигурен съм.
Да, за да получи отговор на въпроса: пренебрегната ли бе националната сигурност. Защото това звучи невероятно за държава с такава специфика. Традиционно Израел, знаеш, влага много и в разузнаване, и в армия. Изхарчени са стотици милиони за разузнаване по границата с Газа. Освен тази ограда, която видяхме по кадрите, по границата с Газа има дистанционни картечни гнезда, които се оказва, че са били изключени с дронове в навечерието на влизането на терористите от Хамас. Били са изключени комуникационните клетки, радарите, а след това и дистанционно управляемите оръжия. Имало е предупреждение, което обаче не е стигнало до армията. Всичко това са въпроси, които ще намерят своя отговор някога в бъдещето. Преди дни имаше един много голям анализ на списание "Икономист", според който израелската военна стратегия като цяло се базира на два елемента - наказание и въздържане. Тоест, когато се случи нещо, се прилага сила, която не цели унищожаването на врага, а неговото отслабване. За да не си помисли отново в следващите 5, 10 или 20 години да повтаря подобни атаки. Това се случи през 2006 г., след като Хизбула отвлече двама израелски войници и Израел влезе в Бейрут и почти унищожи южната му част - кв. "Дахия". Тогава има едно много интересно изказване на лидера на Хизбула Хасан Насралла на въпрос на Кристиан Аманпур, дали ако знаехте, че Израел ще реагира по този начин, бихте направили това, което направихте? Той отговоря: Ако знаех, че отговора ще е такъв, нямаше да го направя.
Това, което Хамас прави с цялата си бруталност, и което може и да не е било очаквано от израелците или неглижирано от тях по ред причини, но е напълно очаквано от Хамас, какъв отговор от израелска страна ще предизвика? Именно това е всъщност търсеният ефект - да се обърне погледа на света към този регион, към проблема на палестинците, към това, което неминуемо ще се случи.
Да, съществува такава логика. Но мисля, че това първо звучи зловещо, второ, звучи самоубийствено. И надали някой си мисли, че Хамас може да излезе победител от тази война.
Но това вече е твоята логика?
Така е, знам, че не можем да прилагаме логиката на западните общества в Близкия изток. Това може да бъде прието и като самоубийствена операция на Хамас. И няма да е нещо ново за тях. Но отново си мисля, че привличайки по този начин вниманието към проблема на палестинците, може да има обратен ефект - дискредитиране на палестинската кауза. Как можеш да аргументираш терористичен акт или атентат? Това превръща много хора, десетки хиляди или дори стотици хиляди, от страна на палестинците в жертва на същия този терор. Виждаме го да се случва в момента. Аз не мисля, че всички палестинци могат да бъдат тъждествени с Хамас и Хамас не представляват всички палестинци, напротив.
Сега наблюдаваме обръщане и симпатии към страдащите в Газа. И не говорим за Арабския свят, за тези общества, които естествено ще бъдат съпричастни към болката на палестинците, а все повече гласове на Запад, включително в университетските среди, европейци, които протестират в подкрепа на палестинците. Ефектът от случилото се е поразителен.
Това е доказателство, че когато напрежението се натрупва с години, рано или късно намира път и начин да излезе. Говорихме, помниш, преди няколко дни в "120 минути" какво представлява Газа - затворена повече от 16 години и превърната в затвор под открито небе. Това е най-големият затвор на открито. Освен това там се родиха цели поколения на хора, които живеят под окупация. Представи си, ако през 2006 г. едно дете е било на 10, сега е на 26, то вече е мъж.
Който има вече свои деца, и които не умрат междувременно, вероятно ще продължат да се съпротивляват?
Да, защото не са виждали другото. Те живеят с мисълта, че са затворници заради Израел и политиката на Израел. А това е изключително опасно, защото се комбинира с факта, че в последните години имаме огромен спад на доверието на палестинците на Западния бряг към палестинските власти, създадени с договорите от Осло в началото на 90 те. Много хора смятат, че тази палестинска власт не е способна да отговори на техните мечти, да направи животът им по-достоен и по-добър, в резултат на което и там започват процеси на радикализация. През седмицата видяхме протести в Рамалла и Наблус точно в тази посока. Мисля си, че на фона на общата радикализация в света, която всички усещаме от всички общества, в Близкия Изток се проявява много по-брутално и по-кърваво.
Ако допреди няколко дни е имало начало на преговори за освобождаване на заложници, каквито информации имаше от Хамас, то трагедията в болницата в Газа със сигурност е спряла тези преговори. Ако някой си е мислил например, че посещението на един или друг държавен лидер в Израел е можело да успокои ситуацията, то взривът в болницата със сигурност е унищожил и тази надежда. Тази обща радикализация ражда още повече посоки на разделение в целия свят. И тук си мисля, че социалните мрежи имат много голяма и решаваща роля първо за подклаждането на напрежението и от двете страни, и второ, те раждат още повече радикализация. Не мога да си обясня как в Съединените щати не светна лампата още след 2016 г. след тоновете пропаганда, която се изля. А и до днес продължава да се излива след началото на войната в Украйна. В Европа започнаха да се замислят над този въпрос например, но Съединените щати явно още не се замислят.
Какво би било решението на проблема със социалните мрежи и фалшивите новини?
Много сложен въпрос, но ако говорим за отсяване на фалшива информация, за чиста пропаганда, това трябва да е отговорност на самите социални платформи, на мрежите. А не на някой външен човек, който каза: Това е истина, това не е истина. Защото сме вече във време, когато картина и звук са генерирани от изкуствен интелект. Това тотално ще обърка представите на човечеството кое е истина и кое е лъжа. И това е пагубно.
Докъде може да ескалира конфликта? Дори не искам да говорим за най-страшния сценарий, защото ние няма как да си го представим.
Да, Ехуд Барак, бивш израелски министър председател, твърди, че в момента пред Израел има четири големи въпросителни. Три са свързани с войната. Първата е как да проведеш военна операция в зона, където има над 190 заложници. Как да избегнеш война на поне два фронта, а може и на повече. И как да навигираш във времето, в което международната подкрепа за Израел ще започне да ерозира. Стигаме до въпроса, който преди малко засегнахме. Фокусът ще се промени към страданията на палестинските цивилни жертви. Вече ставаме свидетели на това. И четвъртият въпрос пред Израел е какво ще направи утре, ако заличи Хамас? Кой ще поеме властта? Барак задава директно този въпрос.
Аз тук си мисля, че идва времето, в което този толкова стар израело-палестински въпрос, появил се отново на фокуса на света, трябва да бъде решен с общи усилия на света. Това е единственият път. Как да решим този въпрос, за да предотвратим появата на нов Хамас? Защото през 2006 г. Израел може би си е мислил, че е отслабил Хизбула. За десетилетия напред нещо, което също не се оказа вярно.
Днес, след 20 години се питаме, може ли наистина проблемът да бъде решен, дори и да бъде убито отново цялото военно, дори и политическо ръководство на Хамас?
Най-логичният въпрос задаваш. Защото Хамас не просто е терористична организация, а идеология. Тоест трябва да унищожиш идеята, да премахнеш причините за съществуването й. Да премахнеш почвата, върху която тази идея покълва.
Аз бих предложил една по-грозна метафора. Това е като организъм, който страда от раково образувание. Колкото и да режеш туморите, ако не отстраниш причините, поради които организмът боледува, рискуваш метастазите да плъзнат навсякъде.
Точно така и ако видим всички малки пожари, които избухват тук и там по снагата на земята, трябва да си дадем сметка най-вече за причините. Бедността, липсата на адекватно образование и въобще липсата на надежда, са едни от най-бързите пътища към радикализацията.
Цялото интервю може да прочетете в днешния брой (21.10.2023 г.) на в-к „24 часа“.
