Реклама

С майсторското дозиране на напрежението, “Директен полет” е изключително ефикасен разказ, в който режисьорът си играе на котка и мишка със зрителя. Присъствието на основен персонаж, в който се съмняват всички, (включително и зрителят), и който подозира всички (с изключение на зрителя) допринася за интензивната и логична паника (тук зрителското съучастие е личен въпрос).

Испанският режисьор Хауме Койе-Сера (“Без име”- 2011), подхвърля стръв за вниманието като реални улики и неоспорими факти, които после разбива чрез логика и събития. Неспособността на аеро-шерифа да идентифицира противника си създава усещането за клаустрофобична обреченост и превръща филма в приятен кинопродукт, честно развяващ знамето на жанра.