Психология на несъзнаваното

Най-значимите теоретични произведения на Зигмунд Фройд излизат в чисто нов сборник. Защото новото е добре забравено старо, но винаги е хубаво да си го припомним

 

Кой не знае Зигмунд Фройд, кой не е чувал за него? Бащата на съвременната психоанализа никога няма да загуби актуалност, въпреки че неговият ученик Карл Юнг често се смята за по-адекватен и по-точен в дебрите на психологията от него. Както се казва - цветята не се съревноват едно с друго, те просто си цъфтят - всяко за себе си, така че - харесва ли ни или не, Фройд Е важен. Затова и преизданията на неговите трудове си остават “А-Б”-то за разбиране на човешката психика. Ако точно в този момент се чудите кой е въвел понятията за “аз”, “свръх-аз” и “то” - Фройд е. Затова и в  “Психологията на несъзнаваното” един от главните герои е То, но този път То не е страшен и жесток клоун (линк), а сме самите ние - както обикновено. Освен това - как функционира  психиката, каква е ролята на нагоните, за нарцисизма и отношенията с обектите, за структурата на личността, за различията между неврозите и психозите, както и за защитните механизми...

Произведенията на Фройд са подредени в хронологичен ред, което помага да се проследи развитието и изменението на психоаналитичните концепции. Ако сте задълбали повече в темата и искате конкретика - включени са  „Трудове по метапсихология” – запазените пет глави от учебника по психоанализа, който Фройд замисля, но се отказва да напише. Освен това в “Психология на несъзнаваното” ще намерите и фундаментални теоретични произведения като „Въвеждане на нарцисизма”, „Отвъд принципа на удоволствието” – студията, обосноваваща приемането на нагон към смъртта, „Аз и То” – в която се представя за първи път теорията за структурата на психичния апарат, както и редица по-малки, но също така важни произведения.

Ако обичате да ровите в себе си и в другите, предлагаме ви кратък откъс:

Какво е отношението между нагон и дразнител? Нищо не ни пречи да подведем понятието „нагон“ под понятието „дразнител“: нагонът е дразнител на психиката. Но веднага ще срещнем възражение срещу това приравняване. Очевидно за психиката има и други дразнители освен нагоните, такива, които много повече приличат на физиологичните. Например когато силна светлина пада върху окото, това не е нагонен дразнител; такъв обаче е налице, когато почувстваме изсъхването на лигавицата на устата или започващото разяждане на стомашната лигавица.

Сега вече имаме материал за разграничаване на нагонния дразнител от другия (физиологичен) дразнител, който въздейства върху психиката. Първо: нагонният дразнител произлиза не от външния свят, а от вътрешността на самия организъм. Поради това той по друг начин влияе върху психиката и изисква други действия за отстраняването си. Освен това ще имаме всичко съществено за дразнителя, ако приемем, че той действа като еднократен тласък; в такъв случай той може да се отстрани чрез ед нократно целесъобразно действие, прототип на което е физическото бягство от източника на дразнителя. Разбира се, тези тласъци може да се повтарят и сумират, но това с нищо не изменя схващането за процеса и условията на отстраняването на дразнителя. Нагонът обаче никога не действа като моментна, а винаги като постоянна сила. Тъй като атакува не отвън, а от вътрешността на тялото, бягството от него е невъзможно. По-добре ще е да наречем нагонния дразнител „потребност“; онова, което отстранява потребността, е задоволяването. То се постига само чрез целесъобразна (адекватна) промяна на вътрешния източник на дразнението.

Да се поставим на мястото на едно почти напълно безпомощно, още неориентирано в света живо същество, възприемащо дразнители чрез нервната си субстанция. Скоро то ще направи едно първо разграничение и ще добие първа ориентация. От една страна – ще усеща дразнители, от които може да се изплъзне чрез мускулно действие (бягство), тях то ще отнесе към външния свят; от друга страна  – дразнители, срещу които такова действие е безполезно, които въпреки него запазват постоянния си натиск; тези дразнители са признаци за вътрешен свят, доказателство за нагонни потребности. По този начин приемащата субстанция на живото същество ще получи в ефективността на мускулната дейност една опора за разграничаването на„вън“ и „вътре“.