Бегбеде в “Един френски роман”

Най-новият роман на Фредерик Бегбеде – „Един френски роман“ – която излиза с превод и на български, ни представя един по-зрял вариант на писателя. В него той сваля маската, зад която се крие в предишните си романи и пише откровено за себе си, семейството и пороците си, както и за историята на една нация, която отрича своята собствена история.

Той е автобиографичен, като повод за написването му става престоя му в ареста заради смъркане на кокаин на улицата. Часовете, прекарани в килията, го подтикват към бягство в детските спомени, от които първоначално изниква само един.

Постепенно, отнасяйки се от заобикалящата го реалност към завръщащото се спомени за миналото, той търси причината за амнезията си – може би това е „стратегия за оцеляване“, развита в една нестабилна семейна среда, или както предлага доброжелателния му караул – деструктивния ефект на кокаина върху паметта. Или пък както Бегбеде предпочита да го възприема, форма на всеобщо национално безпокойство – френското отричане на империалистичното минало.

През времето, когато не е зает с това да се наслаждава на живота, Бегбеде пише романи, като досега има осем издадени такива. Самият той признава, че първите му книги са написани по-скоро в бързината и за това за характерни със свежестта на безотговорността и наивността, но в сегашно време вече се вглежда с повече усет към писането. Независимо от периода на написване, обаче творбите му са характерни със своята провокативност и хапливост.

„99 франка“ (излязъл в България като „9,99 лева“), романът, който го изстрелва на върха, става и причината за уволнението му от рекламния бизнес. Това е една мрачна сатира, насочена към рекламния бизнес – „Всичко е за продан - любовта, планетата Земя, изкуството, вие, аз. Особено аз.“

Този все така актуален с проблемите, които засяга роман, след броени дни излиза с нов превод пред българската публика. Работата му като цяло може да бъде описана като автофикция. Неговото второ аз Марк Мароние, типичният хедонист на обществото от 90-те години, поколението на забавления и партита, е представен по един нарцистично-ироничен начин в трилогията „Мемоарите на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.

Тази своя потребност да използва ироничния подход, той обяснява с желанието си да избяга от всичко сладникаво. Бегбеде е различното лице на писателя. Той пише книги и сценарии за филми, води телевизионни шоу програми, организира партита и понякога се изявява и като диджей. Той е лицето на удоволствието и хедонизма като в същото време протестира срещу крайния консумаризъм.

Опитът си използва за своите романите, като често в лицето на главния му герой можем да открием самия него. А тези мъже най-често са представени като постоянно флиртуващи плейбои, пияни или дрогирани, непостоянни в своите избори, богати и едновременно с това разяждани от някакво вътрешно противоречие.