Книжната адаптация на „Междузвездни войни: Епизод VII” излиза на български

Силата на книгата се пробужда

Реклама

На 27 февруари излиза адаптацията на хитовия епизод VII от „Междузвездни войни” – „Силата се пробужда“. Романът на Алън Дийн Фостър ще бъде на българския пазар в хартиен и електронен вариант под знака на издателство „Егмонт”.

„Силата се пробужда” (536 стр., 16,90 лв.) ще отведе читателите в света на принцеса Лея, Хан Соло, Чубака, Си Трипио и R2-D2 години след „Завръщането на джедаите“ – за да ги срещне отново с любимите и с нови герои. Императорът и Дарт Вейдър може и да са отдавна победени, но мирът е краткотраен, а злото не може да бъде лесно омилостивено. Вярата в доброто обаче продължава да дава сили на хората да надигат глава и да се изправят пред велики изпитания.

Алън Дийн Фостър е автор на книги в различни жанрове – научнофантастични, фентъзи, романи на ужасите, детективски, уестърни и на съвременна тематика. Написал е бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Междузвездни войни: Приближаващата буря“ и популярните романи за Пип и Флинкс, както и романизираните версии на няколко филма, включително „Трансформърс“, първите три части на „Пришълецът“ и „Извънземна нация“. Романът му „Кибер път“ печели наградата за художествена литература „Саутуест“ – първата научнофантастична книга, получила това отличие. Фостър и съпругата му Джоан Оксли живеят в Прескот, Аризона. Може да го посетите онлайн на alandeanfoster.com или Facebook.com/AlanDeanFoster.

Следва откъс от книгата.

„Силата се пробужда”

I

Той ѝ беше нужен. А никъде не можеха да го открият.
Тя нямаше на кого другиго да разчита. Не и както на брат си. Изобщо нямаше на кого да разчита. Новата република беше на ръба на разрива, на краха, на гибелта.
Бяха вярвали, че с падането на Империята трудностите свършват. Че хората ще проумеят необходимостта от търпение, че ще се иска време да съградят онова, което Империята им бе отнела. Градовете, комуникациите, търговията – тези неща бързо се съвземаха за нов живот. Но много по-трудно беше да се възстановят нематериалните ценности в галактическото общество.
Свободата, да речем. Свободата да се говори открито, без страх, да се изразява несъгласие, различно мнение. Тя въздъхна. Водачите на бунта бяха подценили дълбоко вкорененото желание на твърде голяма част от населението да има кой да я напътства. По-лесно беше да се изпълняват заповеди, отколкото да се мисли със собствената глава. И тъй, те бяха спорили, обсъждали, разисквали. Докато не стана твърде късно.
Както крачеше из залата, тя улови отражението си в дълъг, лъскав къс метал. Изглеждаше уморена. Понякога си мечтаеше да се бе родила в семейство от простолюдието, обикновена жена вместо планетарна принцеса. Подобни мисли неизменно я връщаха към спомените ѝ за Алдераан – родната ѝ планета, превърната много отдавна в пепел.
В унищожението ѝ имаше дял и собственият ѝ баща. Наследство, от което Лея не можеше да избяга. Тя не биваше да допуска това да се повтори – с нито една друга планета, с нито един друг народ. Отговорността падаше върху нейните плещи и ѝ тежеше. Твърде много?
Де да имаше помощ. Помощ, каквато само брат ѝ можеше да ѝ даде. Стига да беше още жив.
Но не, не. Ако Люк беше загинал, все едно къде, тя щеше да усети смъртта му. В това не се съмняваше. В това поне не биваше да се съмнява.
Пък и бяха подочули нещо. Не беше кой знае какво, но дирята беше по-обнадеждаваща от всичко друго, стигало до нея от доста време насам. Тя се канеше сама да последва нишката, защото кой би търсил по-усърдно изчезналия брат от собствената му сестра? Но когато предложи идеята, възмутените възражения на останалите лидери на Съпротивата се чуха чак в другия край на Галактиката. Тя отстъпи неохотно пред разума. На нейно място щеше да иде някой друг.
Беше предложено името на пилот със забележителна репутация. Лея нямаше как да възрази – един пилот разузнавач на соло мисия щеше да привлече по-малко внимание от скитаща се насам-натам принцеса. И тя се съгласи.
– Няма нищо особено сложно да се намери един човек, в края на краищата – настояваше неин колега. – Даже с всички планети накуп местата, където може да се скрие, все имат край.
– Обикновен човек, да – отвърна тя. – Но ние не търсим кого да е. Търсим Люк Скайуокър.
Лидерите продължиха да излагат аргументите си, особено онези от тях, които оставаха на мнението, че избраният да проследи оскъдната диря пилот, беше твърде млад за такава съдбоносна задача. Но накрая съгласието надделя.
Лея отново зърна отражението си в метала. От доста време не беше отстъпвала в подобни дискусии.
Тънка, многозначителна усмивка проблесна насреща ѝ. Несъмнено авторитетът ѝ се дължеше на скромната ѝ и сдържана природа. Усмивката посърна. Сега не беше време за язвителни размишления. Не беше време за обширни, многословни обсъждания. Времената бяха отчайващи. Безмилостният Първи ред настъпваше и заплашваше да смаже крехките устои на слабата, все по-уязвима и неукрепнала Нова република.
Къде беше брат ѝ?