Милен Русков спечели Европейската награда за литература за 2014 г.

Щастливи сме да ви съобщим, че писателят стана носител на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г.

Реклама

Сигурно името на писателя Милен Русков ти е познато от романите му „Джобна енциклопедия на мистериите“ и „Захвърлен в природата“, но авторът хвърли бомбата на годината в литературния ни свят, ставайки лауреат на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г. Логично, първата ни реакция беше да се свържем с него, за да разберем как се чувства след признанието…

 

Здравей и моите поздравления! Току-що разбрах, че ти си носителят на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014-а! Вълнуваш ли се и как се чувстваш след такова голямо признание? Чувстваш ли се вече по-различно, по-оценен и разбран?

Чувствам се щастлив от тази награда! В моите очи тя наистина представлява голямо признание. Аз винаги дълбоко съм харесвал Европа и европейските неща, и признанието от нея е като ръкуване с някой, с когото се чувстваш културно и духовно близък и когото харесваш.

 

Решил ли си вече как ще се възползваш от наградата? Официалното й връчване ще се състои на 18 ноември в Брюксел.

Ще отида в Брюксел за церемонията, но едва ли ме питаш за това... Тази награда включва книгата, за която е дадена – т.е. моя роман „Възвишение” – в тъй наречения „привилегирован списък за преводи” на Европейския съюз, което значи, че Съюзът покрива разходите за превода на книгата във всички страни – членки на Съюза. Това облекчава много издателите и е много сериозен стимул за разпространението на книгата извън нейния роден език и страна. Иронията е в това, че „Възвишение” е много трудно преводима книга. Но това не е невъзможно, както ме убеди моят приятел Кристофър Бъкстън, който преведе част от книгата на английски език, и я преведе чудесно!

 

Разкажи ми накратко за книгата-победител „Възвишение“ и кой е любимият ти момент от нея?

„Възвишение” е моят трети роман, издаден през 2011 г. от „Жанет-45”. Ще ти цитирам с известни промени това, което пише на задната й корица и което съм измислил на времето като най-добро нейно резюме:

Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници – участват в Арабаконашкия обир на турската хазна, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка”, по израза на Стоян Заимов, сам той участник в тези събития. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така. Двамата главни герои на книгата, Гичо и Асенчо – малко като Дон Кихот и Санчо Панса, - които до този момент преминават през сравнително безобидни приключения, накрая са изправени пред съдбоносен избор. Те правят различен избор и всъщност книгата проследява логиката на характерите, която накрая ги довежда до техните различни решения.

Тъкмо краят на книгата е любимата ми част от нея.

 

Ще получи ли книгата електронно издание?

Не. Понеже тогава не мога да гарантирам авторските си права.

На какви езици ще предпочетеш да бъде преведена и защо?

Нямам предпочитания. Ще я предоставя на всеки, който пожелае да я издаде на своя език. Важното е преводът да е хубав.

 

Кои автори четеш в момента?

Точно в момента – Фернанду Песоа.

 

Кои съвременни български автори определяш като обещаващи?

От съвременните български писатели аз харесвам най-много Алек Попов и Радослав Парушев, понеже и двамата имат чудесно чувство за хумор, което е много рядко нещо в литературата. Но това не е единствената причина, а най-главната.

 

Кой е първият ти читател, след като напишеш нещо?

Направо издателят. Аз не сверявам книгите си с чужди мнения.

 

Черпиш ли идеи за книгите си от социалните мрежи, където хората май прекарват все повече време?

Не. Имам по-добри източници на идеи.

 

Как оценяваш ролята на литературата в наши дни? Не изгуби ли тя мащаба и патоса си, разказвайки ежедневни неща?

Аз поне не разказвам ежедневни неща. Но дори ежедневните неща могат да бъдат разказани с голяма художествена сила и далеч стигащ скрит смисъл, ако човек има талант. Както казах, аз не го правя, понеже обичам драматичните и необикновени истории.

 

Подготвяш ли нов роман?

Да. Пиша книга за България през 20-те години на миналия век.