Реклама
Сигурно името на писателя Милен Русков ти е познато от романите му „Джобна енциклопедия на мистериите“ и „Захвърлен в природата“, но авторът хвърли бомбата на годината в литературния ни свят, ставайки лауреат на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г. Логично, първата ни реакция беше да се свържем с него, за да разберем как се чувства след признанието…
Здравей и моите поздравления! Току-що разбрах, че ти си носителят на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014-а! Вълнуваш ли се и как се чувстваш след такова голямо признание? Чувстваш ли се вече по-различно, по-оценен и разбран?
Чувствам се щастлив от тази награда! В моите очи тя наистина представлява голямо признание. Аз винаги дълбоко съм харесвал Европа и европейските неща, и признанието от нея е като ръкуване с някой, с когото се чувстваш културно и духовно близък и когото харесваш.
Решил ли си вече как ще се възползваш от наградата? Официалното й връчване ще се състои на 18 ноември в Брюксел.
Ще отида в Брюксел за церемонията, но едва ли ме питаш за това... Тази награда включва книгата, за която е дадена – т.е. моя роман „Възвишение” – в тъй наречения „привилегирован списък за преводи” на Европейския съюз, което значи, че Съюзът покрива разходите за превода на книгата във всички страни – членки на Съюза. Това облекчава много издателите и е много сериозен стимул за разпространението на книгата извън нейния роден език и страна. Иронията е в това, че „Възвишение” е много трудно преводима книга. Но това не е невъзможно, както ме убеди моят приятел Кристофър Бъкстън, който преведе част от книгата на английски език, и я преведе чудесно!
Разкажи ми накратко за книгата-победител „Възвишение“ и кой е любимият ти момент от нея?
„Възвишение” е моят трети роман, издаден през 2011 г. от „Жанет-45”. Ще ти цитирам с известни промени това, което пише на задната й корица и което съм измислил на времето като най-добро нейно резюме:
Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници – участват в Арабаконашкия обир на турската хазна, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка”, по израза на Стоян Заимов, сам той участник в тези събития. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така. Двамата главни герои на книгата, Гичо и Асенчо – малко като Дон Кихот и Санчо Панса, - които до този момент преминават през сравнително безобидни приключения, накрая са изправени пред съдбоносен избор. Те правят различен избор и всъщност книгата проследява логиката на характерите, която накрая ги довежда до техните различни решения.
Тъкмо краят на книгата е любимата ми част от нея.
Ще получи ли книгата електронно издание?
Не. Понеже тогава не мога да гарантирам авторските си права.
На какви езици ще предпочетеш да бъде преведена и защо?
Нямам предпочитания. Ще я предоставя на всеки, който пожелае да я издаде на своя език. Важното е преводът да е хубав.
Кои автори четеш в момента?
Точно в момента – Фернанду Песоа.
Кои съвременни български автори определяш като обещаващи?
От съвременните български писатели аз харесвам най-много Алек Попов и Радослав Парушев, понеже и двамата имат чудесно чувство за хумор, което е много рядко нещо в литературата. Но това не е единствената причина, а най-главната.
Кой е първият ти читател, след като напишеш нещо?
Направо издателят. Аз не сверявам книгите си с чужди мнения.
Черпиш ли идеи за книгите си от социалните мрежи, където хората май прекарват все повече време?
Не. Имам по-добри източници на идеи.
Как оценяваш ролята на литературата в наши дни? Не изгуби ли тя мащаба и патоса си, разказвайки ежедневни неща?
Аз поне не разказвам ежедневни неща. Но дори ежедневните неща могат да бъдат разказани с голяма художествена сила и далеч стигащ скрит смисъл, ако човек има талант. Както казах, аз не го правя, понеже обичам драматичните и необикновени истории.
Подготвяш ли нов роман?
Да. Пиша книга за България през 20-те години на миналия век.