Талантливият главен режисьор на сериала „Скъпи наследници“ Тодор Чапкънов и прочутият му баща – скулпторът Георги Чапкънов-Чапа, разказаха пред вестник „24 часа“ историята на рода си, изненадите на живота и щастливите моменти.

От къде произлиза фамилията им, колко време се планира сватба и как се работи на снимачната площадка на телевизионна мегапродукция с дъщеря ти, вижте тук:

Георги Чапкънов, известен с творческия си псевдоним Чапа, е български скулптор, илюстратор и сценограф. Той се ражда във Вълчи дол, учи в Художествената гимназия в София, а след това и в Националната художествена академия със специалност "Скулптура". Чапкънов е създадел на Статуята на София, балерината пред Народния театър и скулптората на братя Прошек, освен това е сред съавторите на българския герб. Тодор е негов син. Той учи филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Първите си стъпки в киното прави още като студент. Успява да пробие и в Холивуд. Младият Чапкънов е сред екипа, заснел филма "Тор: Чукът на боговете". Сега режисира сериала "Скъпи наследници" по bTV.

- Едно от многото общи неща между вас е фамилията ви. Каква е нейната история?

Георги Чапкънов: Историята е много драматична и не съм искал да обременявам с нея децата ми. Пра-прапрадядо ми е бил чорбаджия. По онова време това да си чорбаджия, не е лесна задача, защото трябва да си близък с турците. Те винаги били добре дошли в къщата на дядо ми в Южна България. Гощавали ги по всякакъв начин. Веднъж той и синовете му излезли от дома си. Точно тогава пристигнали турците. Както си му е редът, им сервирали богата трапеза. Те обаче се напили и посегнали на снахите. По някое време заспали, унесени от пиянството си. Посред нощ прадядо ми се върнал със синовете си. Като ги видели, убили всички. Нямало какво повече да правят там. Взели златото и по-ценното си имущество и хайде на север.

Някъде в Балкана се разделили на три. Единият тръгнал на запад, другият на изток, а прапрадядо ми на север.

Тогава той става Чапкън, т.е. разбойник и хайдутин

Това все пак е история и нямам представа доколко е точна.

- Какво става с прадядо ви? Успяват ли турците да го хванат?

Г. Ч.: Той се скатава чак в Северна Добруджа. Хваща се на работа в чифлик. Бил много як, силен и красив мъж. Влюбил се в дъщерята на чифликчията. Понеже нямало как да останат там, тръгнали обратно на юг. Той я краде, а тя няма нищо против. Вземат със себе си най-добрите коне и най-здравата каруца. Спират чак във Вълчи дол. Там е много хубаво. Тй си бил там, нали, моето момче?

Тодор Чапкънов: Не, не съм виждал града все още, но ми предстои да отида.

Г. Ч.: Когато прародителите ми пристигнали във Вълчи дол, имало много малко хора. Оказало се, че градът е напуснат от черкези. Дядо ми пита къде могат да останат. Отговорили му, че градът е изоставен. "Може ли да се приютим в тази къща", попитал отново дядо ми. "Да, вземайте я, ваша е", казали му хората. Дядо ми, баща ми и аз сме родени там.

Т. Ч.: Там ли е още тази къща?

Г. Ч.: Не, но доскоро беше. Малко след като избрали къщата, прадядо ми, с окото на опитен земеделец поискал да обработва собствена земя.

Тъй като било пусто, избрал една от най-добрите ниви. Забелязал, че наблизо има и гори. "Вземай колкото искаш от тях", казали му останалите хора във Вълчи дол. Така създава голямо и стабилно стопанство. Раждат се дядо ми, а след това и баща ми. Той беше авиатор във втората фаланга. Взема майка ми от Ямбол. Тя е мъничка и много красива.

- Съвсем скоро и синът ви Тодор си взе съпруга. Г-н Чапкънов, тази година посрещнахте рождения си ден със сватба. Къде с Адриана Янкулова си казахте "да"?

Т. Ч.: Направихме сватбата в къщата на тъста ми, защото има хубав двор и един вид горска сватба. Не събрахме кой знае колко хора, само приятели и семейство. Уцелихме единствената събота, в която не валеше. В неделя например такъв дъжд се изсипа. Ако това бе станало в събота, сватба нямаше да има, защото дворът беше една педя във вода.

- Как протече церемонията?

Т. Ч.: За църковния брак дойде свещеник, който направи страхотна церемония. Няколко месеца преди сватбата жена ми беше започнала да подготвя специален клип, в който участват приятелите ми Петко Венелинов и Дарин Ангелов. Включиха се и други актьори от сериала "Скъпи наследници". Те бяха снимали как изпълняват песента на "Куин" I Want to Break Free.

Бяха си залепили и мустаци като Фреди Меркюри

Други мои приятели, които нямат нищо общо с киното, се включили с китари и микрофони. Жена ми крила изненадата 3 месеца. А нея изобщо не я бива в пазенето на тайни. Бях във възторг, много ме изненадаха.

- Кога съпругата ви показа изненадващия клип?

Т. Ч.: Пет минути след полунощ, точно на рождения ми ден. Очаквах да гледам отново разни поздравителни видеа от хора, които не са могли да дойдат. Оказа се съвсем друго нещо. Беше много впечатляващо. Тя някак е успяла да ги събере и организира, за да направят цяла хореография, подобна на тази в клипа. След това въртяхме видеото още няколко дни.

- Разменихте ли си обети?

Т. Ч.: Да, беше малко особено, защото ги казахме един на друг преди церемонията. Съпругата ми Адриана се притесняваше от всички присъстващи, защото хем е булката, хем всички гледат в нея, пък трябва и да каже тези неща. Тя е много чувствителна и щеше да й е голямо притеснение. По време на фотосесията имаше 5 минути, в които тя каза каквото имаше за казване и аз направих същото.

- Дълго време ли подготвяхте сватбата?

Т. Ч.: В общи линии да. Предложих й да се оженим преди 4 г. На Коледа се събрахме с нейните и моите родители. Тогава забременя с първото ни дете. Чакахме това да отмине, но веднага забременя с второто. Миналата година бяха още много мънички. Сега единият е почти на 4 г., другият почти на 3. Някак повече приличат на хора, въпреки че пак правят поразии.

Малкият се хвърли в басейна с хубавите си дрешки и се появи след това изплашен. Това беше за 3 минути. Преоблякох го и пак започнаха да хвърчат с брат му.

- Имаше ли много деца на сватбата ви?

Т. Ч.: Да, имаше около 15 деца. Създадоха една друга атмосфера. В два и половина всички танцуваха и се веселяха, а те седнали да редят пъзел. Не можеха да го наредят, та седнах аз с двама мои приятели. Синовете ми чакат и казват: "Хайде, това парче къде е?". Не стига, че хората навън танцуват, а ние сме се събрали да редим пъзел на Спайдърмен. (Смее се.)

- Правят ли много пакости синовете ви?

Т. Ч.: Направо са огън. В общи линии много се забавляват. Стават сутрин и се започват едни викове, крясъци, тичане. "Това е мое!", "Той не ми го дава", "Искам същата купа", "Не искам такава лъжица"... Сега на морето са много щастливи. От сутрин до вечер само тичат. Вечерта обличат костюми на Спайдърмен и Капитан Америка и се събират с другите им приятели. Вече са си създали групичка, в която други деца, които идват на къмпинга, трудно влизат. Трябва да са много специални. Едно от децата даже се разплака, след като удари малкия ми син. Той може да е само на 3 г., но е много жилав. Не се дава лесно. Върнал на ударилия го 2 шамара. Каза ми: "Прекъснах го".

- Вие били ли сте толкова палав?

Т. Ч.: Постоянно се чудехме каква щуротия да измислим, къде да се качим, от кое дърво да паднем, какво може да счупим или да скрием. Г. Ч.: Опасни бяха. (Смее се.)

- Леа, дъщеря ви от предишна връзка, играе Рая от "Скъпи наследници". Случвало ли се е на снимачната площадка да излезе от образ и да се обърне към вас с "тате"?

Т. Ч.: Не, тя е голям професионалист. Знае, че когато започне да се разсейва, я стягам пред всички. Това отчасти е нарочно, защото когато има други деца и се карам на нея, гледам как другите 6-7 се притесняват и започват да работят като малки войничета

На Леа й е ясна стратегията.

- Г-н Чапкънов, какви спомени с баща ви пазите от детството си?

Г. Ч.: Баща ми беше най-добрият ловец на Добруджа и на Делиормана. Като бил в авиацията в Ямбол, по цял ден нямало какво да прави, затова гърмял по дивеча. Като малък и мен много ме биваше. Татко ме водеше, за да засрами приятелите си. Когато се вдигнеше пъдпъдъкът, всички от ловната група - 7-8 човека, изпразваха по две пушки. Пъдпъдъкът не падаше. Идваше моят ред и само с един изстрел го улучвах. Татко беше много горд.

Т. Ч.: Аз така и не се запалих по лова. Ходили сме с баща ми, но предпочитам риболова.

Г. Ч.: Водил съм големия скулптор Александър Дяков, Бог да го прости, три пъти до Силистра на лов. С него тръгвахме по едни от залесителните пояси, където животинките просто няма къде да се скрият.

- Защо избрахте режисурата, а не тръгнахте по пътя на баща си?

Т. Ч.: Защото, когато бях на 7, а брат ми на 5, баща ми сложи една ваза с ябълки и круши, която да нарисуваме. Личеше си, че брат ми е много по-концентриран и лесно му се удава. Баща ми ме погледна и ми каза: "Ти ще намериш да се занимаваш с нещо друго". Беше ясно, че не става. За първия ми филм исках да направя сторибордове. Брат ми ги прерисуваше, за да могат хората да разберат какво съм нарисувал. (Смее се.) Освен това от малък съм фен на киното.

- На много хора им се струва странно, че сте работили в Холивуд и сте се върнали в България.

Т. Ч.: Дадох обещание на човек, с когото бях работил, и трябваше да го спазя. Когато отидох в Щатите, не планирах да остана там. Трябваше да снимам филм и да си тръгна. Допаднахме си с компанията, с която работех. Направихме втори филм, последван от трети. Върнах се в България, за да удържа на думата си.

- Как минаха снимките на първия ви филм в САЩ, който заснехте?

Т. Ч.: Една вечер трябваше да снимаме до 4 часа сутринта. 20 дена вече работихме заедно, познавахме се добре с актьорите. Давахме си съвети как да заснемем сцената, но не се получаваше желаният резултат.

В полунощ им казах: "Хайде просто да си тръгваме. Оставащите 4 часа все някак ще ги наваксаме"

Бяхме прегорели след интензивния работен ден. В понеделник отидохме и за 2 часа бяхме готови. Това беше едно от най-умните решения, които съм вземал, въпреки че беше рисково, защото можеше да ни се натрупа много работа. В моята професия имаш определен срок, в който трябва да предадеш готов материал. Не мога да се размотавам и да се правя на много артистичен.

- Лесно ли се сработи актьорският състав на "Скъпи наследници"?

Т. Ч.: Актьорите толкова добре се познават и по-важното е, че се харесват. За тях беше предизвикателство да изиграят, че се мразят. Присъствал съм на снимки, в които главният актьор и главната актриса се скарват още в първия ден. Трябва да снимаш още много време с тях, а те не искат дори да си говорят.

Такъв проект е обречен на провал, защото на всички присъстващи им става трудно да работят.

Актьорите в "Скъпи наследници" са страхотни. От самото начало си намерихме приказка. Освен това сценарият не е като Библията - може да внесеш промени. Самите актьори се запалиха. Заснемали сме сцени, които допреди няколко часа не са били написани на хартия.

- Като режисьор изкушавате ли се често да заснемате моменти от семейния ви живот?

Т. Ч.: Жена ми повече прави това. Снимките и видеата са нейната част. Няма как да направя нещо, което има смисъл, в сравнение с това, което прави тя, а то е великолепно. Затова имам повече снимки с децата, отколкото тя с тях. Като взема да я снимам, правя 10-15 кадъра. Давам й да ги погледне, а тя: "Не си хванал в кадър това" или "Изпуснал си онова". Май трябва да направя 6000 снимки, за да се получат 2 хубави. (Смее се.) Миналата година децата се снимаха във филмчето "Морско приключение". Там търсеха съкровище. Аз играх пират заедно с Александър Алексиев. С него сме съседи по каравана. Половинката му Яна режисираше, а жена ми беше оператор на цялото нещо. Други хора от къмпинга също се включиха. - Какви нови проекти ви предстоят?

Т. Ч.: За момента не мога да се по-хваля с нищо конкретно. Възползвам се от това лятно затишие, за да работя върху свои проекти, които все отлагах. Не искам след година да се обърна назад и да видя, че не съм създал нищо черно на бяло. Всеки проект обаче отнема много време. Почти две години снимахме и монтирахме 170 епизода на "Скъпи наследници". Общо взето, се събирахме група хора, които всеки ден пътуваха до село. Разхождахме се, дори хапвахме къпини.

Г. Ч.: Голяма гордост ми е Тошко, кръстен е на баща ми. Новото при мен е, че до края на септември ще открием паметника на Бедиг Бедросян. Той е арменец, който живееше в Силистра. Беше приятел и на мен, и на баща ми.