Младият актьор Васил Драганов е отзивчив, усмихнат, талантлив и позитивен. На широката публика е най-известен като Радко Чеканов от „Столичани в повече”. Роден е на 6 ноември 1975 г. в София. Участва в множество постановки из цяла България и е на щат в Народния Театър „Иван Вазов”. От 2010 г. e част и от комедийното шоу „Комиците“. Щастливо женен е и има две деца. Ето какво сподели Драганов специално за Анна Сапунова от в. “Златна възраст”. 

- Здравейте, Васко. Как сте и къде могат да ви видят зрителите?

- В Народния театър участвам в 6 представления, играя и в Сатиричния със Стоянка Мутафова в “Скакалци”, в “Сълза и смях” имам постановка с Латинка Петрова. В провинцията играя още в Пазарджишкия, Търговищкия и Кърджалийския театър. Общо участвам в 12-13 представления. Знаете, снимам и Комиците, скоро ще започнат и снимките на 13 сезон на “Столичани в повече”.

От малкото щастливци съм, които работят по специалността в България, както се казва. Трудно е да се постигне, но съм щастлив от този факт.

- Много сте зает, остава ли ви време за семейството?

- Всяка свободна минута съм си вкъщи при децата. Мина ми времето на бохемство и обикаляне насам натам. Нормално е, според мен, човек в един момент да се концентрира върху по-важните неща.

- Играете предимно комедиини роли. Такъв усмихнат човек ли сте и в живота?

- Старая се, мисля, че успявам да съм повече усмихнат и позитивен. Но не винаги се получава. Всеки си има своите мигове на вглъбение.

- А кое е последното нещо, което ви разплака?

- Труден въпрос. Това, което ме разплаква и подлудява е лошото отношение към децата като цяло. Бих се вбесил и дори ударил човек, който се отнася зле с дете. Има лоши родители и всякакви други изроди, които не ги зачитат.

Лютови и Чеканови на прага на бедността в новия епизод на „Столичани в повече“

Интригата на епизода се заформя от жаждата за отмъщение на отец Григорий – на 27 април от 21:00 ч. по bTV

- Налагало ли ви се е да работите нещо друго, за да издържате семейството си?

- Да и нямам проблем с това. Преди няколко години, когато кариерата ми беше в застой, работих на строеж като общ работник. При мен няма суета и никога не бих стоял без работа или пари, защото съм човек на изкуството. За да храня семейстовото си, съм готов на всичко. Но знаете ли? Лошото е, че аз не ставам за нищо друго. Опитвал съм много професии, но съм несръчен човек, хвана ли нещо, то се чупи в ръцете ми. Така че са малко нещатата, които бих могъл да практикувам. Но не съм оставал без работа. Още през 1990 г., когато бях на 15, с един приятел решихме да правим бизнес и продавахме чорапогащници на пазара. Трябва да си призная, че изкарвахме добри пари, търговията тогава процъфтяваше.

- Известен сте с това, че трудно научавате текстовете. Как се справяте с това?

- Това няма как да се промени, просто моята памет е по-различна. Например Любо Нейков само веднъж сканира текста и го възпроизвежда, а на мен това винаги ми е било трудно. Особено монолозите. За сметка на това съм по-силен в импровизациите, знаете, всеки е различен.

- Моля ви да ми разкажете някоя интересна случка по време на снимки?

- Имали сме много. Няма да забравя например веднъж снимахме нощна сцена на “Столичаните” сутринта в 7,30 ч. със Стоянка Мутафова и Любо. Трябваше тримата да седим и да ядем грах. Режисьора каза: “Много сте гладни, трябва да ядете лакомо!” “Е как да го ям тоя грах в 7, 30 часа сутринта?”, питам го аз. Но това е! Започвах леко да си боцкам и тогава поглеждам Любо, който нагъва вече трета чиния. Гледам и Стоянка и тя вече яде лакомо и вика: “Много хубав тоя грах, бе!” Опитах го и на мен ми хареса и тримата седим и лакомо ядем. След около два часа се оказва, че тенджерата е свършила. Любо каза: “Не ме интересува, след 20 минути да има нова тенджера грах!” Взеха някакви консерви, какво правиха, бъркаха и след 20 минути тенджерата пак беше на масата и ние продължихме да ядем. До 12,30 ч. изядохме и нея. Излязохме в почивка и отиваме да обядваме, питаме в кетъринга какво има за ядене. Оттам ни казват: “Телешко с грах”. И него изядохме. Въобще ние тримата като се съберем, много се яде. И Стоянка, милата, и тя обича да похапва.

- Известна е историята как сте се запознали се с жена ви в тоалетна, а след два месеца сте се оженили! Не беше ли това малко прибързано?

- 14 години сме женени, 2 деца имаме, мечтаем си и за трето, обичаме се, постоянно сме заедно. Действително я чувствам като моята половинка. Така се усещаме, че ако някой от нас не е добре, или се е поразсърдил, както се случва във всяко семейство, и двамата не сме на себе си. Дай Боже така да продължаваме! Да, това започна със силна любов от пръв поглед. Като се замисля, хем сме различни, хем това ни събира. Щастливци сме.

- И все още ли искате да имате и трето дете?

- Искаме, но за съжаление държавата не помага, а пречи. Уж всичко е безплатно, а навсякъде си плащаш като поп. Ето в училище - безплатни учебници, но за тетрадки съм дал 150 лв. Уж и детската градина е безплатна, а такси големи. Битът ни спира до някаква степен, защото дори да си популярен актьор в България и хората да си мислят, че ние тънем в лукс и богатство, това не е така. И ние, като всяко българско семейство, има моменти, в които оставаме без пари и работим, като всички, за жълти стотинки.

- А как възпитавате дъщеря си Любов (12) и сина си Давид (4)?

- Не съм от амбициозните родители, които им възлагат безброй занимания. Имам една колежка, която си е записала детето на белет, на плуване и на какво ли не. То не знае къде се намира. Аз не съм така. Ето например по Великден бяхме на морето, където имам апартамент, и Любов по цял ден свободно се разхожда из града, както едно време. Е, в София не мога да я пусна, но там всички я познават и с часове обикалят и си играят. Това според мен е най-ценно. След време животът и системата така или иначе ще я натиснат и моделират, сега трябва да имат повече свобода. Като малка все пак я карах да рисува, развивах й това умение и сега сама прави красиви неща.

- Вие също рисувате, правихте изложба. Вярно ли е, че искате да се издържате с това, а театърът да ви е по-скоро хоби?

- Да, мечтая в един момент да се издържам с моето концептуално изкуство, да мога да продавам картините си и само за удоволсвие да играя в 1-2 пиеси. Когато рисувам изпитвам върховно удоволствие и тогава се чувствам най-истински и жив.

Ансамбъл „Филип Кутев“, квартет „Дестини” и Тита тази седмица в „Комиците и приятели” по bTV

- Дядо ви, на когото сте съименник, е пилотирал правителствения самолет, в който изгоря и Паша Христова на 21 декември 1971 г. Разкажете ми повече за него и за случая!

- За него само са ми разквали за съжаление. Бил е огромен и силен човек, великодушен. Зная, че тогава в БГА Балкан са работели големи, силни мъже, руските самолети трудно са се карали. Той е бил, както казваше баба ми “комунист - идеалист”. И е вярвал в идеята! Но нещо, за което вече се знае, е че тогава сме продавали оръжие на третия свят и за съжаление сме го пренасяли и с гражданска авиация. И в едната черна кутия от полета, която е полуразсекретена, се чува жесток скандал между дядо ми, който е бил втори пилот, и командира. Дядо не е искал да излети, заради оръжието. Преди това вкъщи е споделял, че иска да се срещне лично с Тодор Живков във връзка с този проблем, но естествено, са направили всичко възможно да не стигне до него. Аз се съмнявам, че дори самият Живков е знаел 100 % какво се случва. И така самолетът излита, издига се на 18 метра, едното крило се накланя, заорава и избухва. Има и други версии за катастрофата, може и да е атентат, може и да е техническа грешка... Дано някога истината да излезе наяве, но се съмнявам.

- А какви бяха родителете ви и как вие решихте да станете актьор?

- Чичо ми също е бил пилот, баща ми е бил стюард, аз самият също работих като стюард две години след като се уволних. Много хубава професия. Но актьорството беше в мен и по някакъв начин ми беше предопределено. За първи път си помислих, че ставам за това, когато в първи клас ме взеха да водя програмата на училището, заместих момченце, което се беше разболяло. Но в бързината ми изчезна едната обувка и така излязох на сцената - по един бял чорап. Тая публика като се разсмя... После разбрах, че за да съм щастлив, трябва да видя хората усмихнати.

В какво вярвате и от какво се страхувате?

- Вярвам в себе си и се страхувам от природни бедстивя. При последното силно земетресение в София се ужасих, че детето ми е в другата стая. Така се притесних, че може нещо да се случи, а аз нищо не мога да направя... След това Любов три месеца спа при нас на спалнята.

Кой е Бейби и коя е Байби?

- Стоянка за мен е живата история. Разказва ми случки отпреди 90 години за по-възрастните актьори. Много е ценно, защото се допираш до първоизточника. А и такива шеги си прави на тази възраст, неизчерпаемо е чувството й за хумор. И каква памет има... За един случай се сещам с нея. Нали ми е баба в “Столичаните”, веднъж ме извика и ми каза: “От сега нататък ти на мене ще ми викаш Байби, а аз на тебе Бейби”. Засмях се и съм го забравил. Отивам на снимки на другия ден и разбирам, че всички търсят Стоянка. Намерили я, а тя им казала: “Аз без бейби няма да снимам”. От екипа се чудели какво става, кой е този Бейби. Като разбрали, че съм аз, извикаха ме. Веднага се сетих за шегата й. Снимахме и после по нейна идея изчезнахме двамата заедно. Отидохме и легнахме на една спалня. Като ни откриха всички се смяха, че Бейби и Байби скришом са си полегнали.