Африка: какво се промени изобщо?

Може би някои от вас знаят, за останалите ще обясня, че скоро бях в Ботсуана, Африка. Там видях с очите си, колкото красиви, толкова и тъжни гледки и мисля, че престоят ми там ме научи на доста неща. Но на каквo по точно, как се промених всъщност? Добър въпрос…

Научи ли ме Африка на по-голямо уважение към природата? На уважение към личния избор на хората? Научих ли се да пестя вода, храна и да се лишавам от ненужни удобства. Не, разбира се! Останах си все същия безхаберен „бял“ човек. Говоря много, но продължавам да не върша нищо… Кой от нас, хората, е спрял да осъжда другите за решенията им, които не му допадат; кой след такова преживяване не се връща към дребнавите си проблеми и безпредметни кавги? Преживях прераждане само за да ме погълне забвение и да потъна в безчувствие и в неуморни превъзнасяния за новооткритите ми идеали.

Колко само съм суетен! Колко само обичам да дарявам и помагам, а забравям да го правя за най-близките си. Ние, хората сме толкова самотни, точно защото се интересуваме само от себе си, как ще изглеждаме и какво ще си кажат хората за нас.

Минават седмица, две, три, а аз продължавам да не се държа като променен човек. Думите ми все по-големи – делата все още отсъстващи. Събираме се – ядем и пием, като бейове и си спомняме с умиление за хубавото време прекарано в Африка. Казваме, че ако можехме щяхме да се преместим там. Истината е, че можем… Но другата истина – по-голямата е, че никой от нас не го иска истински. А какво значи истински – толкова, че това да се превърне в основна цел, в най-съкровено желание – да искаш нещо истински значи всеки ден да работиш в посока постигането му. Обичаме да говорим, но доста предпочитаме удобния си живот тук…

Разбира се, това не ни прави лоши хора, не ни прави неблагодарници, не ни прави незаслужаващи щастие. Нормално е за хората да игнорират излишната болка, мъка и страдание – забелязали ли сте, че когато чуете нещо ужасно по новините, реагирате различно, ако то се е случило на далечен континент. И колкото по-близко географски се случват тези ужасни неща, толкова повече ви натоварват и притесняват. Но човешката болка и загуба носи една стойност навсякъде – и в Америка, и в Африка, и в България, тя е абсолютна. Факт е, че ние умеем да съпреживяваме, когато сме потопени в друга реалност, дали докато гледаме 2 часа филм или ако седим в Африка месец и половина. И след като станеш от креслото в кино салона или когато се върнеш от далеч и от едни несвойствени условия се сблъскаш с твоята собствена по неин си начин „жестока“ реалност забравяш за чуждата липса и оскъдица. Нормално е.

И пак припомням, това не ни прави лоши човешки същества. Дори смятам, че аз съм един страхотен екземпляр на модерното общество. Запазил съм огромна част от идеализма си, безкористната (ако изобщо във вселената тази дума има някакъв смисъл) си добрина, ведростта си, топлината си и безполезната си наивност, с която се гордея страхотно. Ненавиждам мнителността и циничността на света, въпреки че ясно си давам сметка, че хората са станали такива въз основа личен опит. Но защо въпреки? Това не оправдава никой… Нима аз не съм бил нараняван и не съм бил разочарован? ХА! Просто съм решил, че не живея ли живота си по своя начин, не бих бил щастлив. Точно както не бих победил нечестно, така и личния избор да имам вяра в добродетелността и чистите намерения на хората ме правят такъв, какъвто съм и искам да бъда. За какво имам да живея, ако не вярвам в красотата, в доброто и в невинното, в приказките… Нима това не е смисъла на живота? Ако се затворя и изключа себе си – тогава какво..?

Продължението на статията може да прочетете тук>>>