Номерът на нигерийката

Нещо като този на китайката, но с повече крясъци... Продължаваме да ви представяме Африка през погледа на звездите

Реклама

- Какво беше месото, което ядохме?

- Плъх, господине.

- Плъх?!

- Да, господине, като мишка, но по-голямо...

- Знам какво е плъх, но защо ни излъгахте, че е специално месо?

- Това е бял горски плъх, господине. Бяга много бързо и трудно се лови, затова месото му е ценно и съответно по-скъпо...

Тази кулинарна екзотика ме сполетя в един ресторант в Лагос. На много места в Африка могат да ти пробутат миша кълка, но само в Нигерия ще ти поискат цяло състояние, претендирайки, че са ти направили услуга. Когато за пръв път попаднах в тази страна, помня, че изпитах силни съмнения дали трябва да летя до Абуджа с вътрешен полет на авиокомпания със звучното име "Чанчанги еъруейз". Летището изглеждаше като пасище, защото имаше повече крави и магарета, отколкото авиотехника. Когато си закупих билети от една тенекиена барака, ме инструктираха да чакам,  докато не ни извикат. След няма и три часа наистина ни извикаха. Един човек подскачаше по средата на пистата, невротично махаше с ръце, явно за да привлече вниманието на пасажерите, и крещеше с пълно гърло:

Абуджааааа, Абуджаааааа!

Едва ли щеше да има по-категорично обявяване на дестинацията и всички се втурнахме на бегом през пистата, подплашвайки добитъка, който кротко си преживяше там. Явно това бе и целта.

След Лагос, който е една невероятна клоака, Абуджа ми се стори спокоен и красив град. Не беше толкова влажно, като че ли нямаше маларийни комари и дори проститутките в бара на хотел "Еко" изглеждаха по-малко спинозни. Този хотел бе дело на легендарните дюлгери от българската държавна компания "Техноекспортстрой". Срещнах някои от тези ветерани на мистрията и си дадох сметка, че само генията на българския гурбетчия може да бъде достойно противодействие на нескончаемите мошеничества на нигерийците. Е, имаше и тъга в техните разкази. Например историята на маймуната, която си гледали на обекта. Нарекли я Марин. Те я хранели, а животинката радвала изтерзаните им души с разни номера. До кемпа на нашите обаче имало и бараки, в които живеели местните бъркачи на бетон. Една нощ именно тия кофражисти хванали Марин и го опекли, увит в бананови листа... Разказаха ми и историята на бай Петко (името е променено от съображения за сигурност), който се бил възползвал от услугите на една жрица на любовта. Накрая решил да ѝ плати по-малко. Тя хукнала дибидюс гола от къщата, покатерила се на най-високата палма в двора и почнала да крещи за помощ, че я ограбват. Бай Петко се видял в чудо и оставил парите под палмата, за да затвори устата на гласовитата си компаньонка.

По-късно разбрах, че това се нарича "Номерът на нигерийката". Нещо като този на китайката, но с повече крясъци...


 

 

Още не вероятни истории за приключенията на Георги Милков в Африка може да намерите в тази страница >>>>