.

Вътрешна афера

Автор: Чарлс Фъргюсън

Какво доведе до жестоката Световна финансова криза от 2008-а? Престъпна небрежност, чудовищни корупционни схеми или добре обмислен саботаж? Отминала  ли е опасността от глобален финансово-икономически колапс ?

Отговорите - в отличеното с "Оскар" за най-добър документален филм разследване на Чарлс Фъргюсън „Вътрешна афера”. Събота, 22:30 ч., само в специалната селекция на "bTV документите".

Отличия:

„Оскар”, 2011

Най-добър документален филм

Награда на Гилдията на режисьорите в Америка, 2011


Изключителни режисьорски постижения в документалистиката

Национален борд на отзивите, 2010


Топ 5 на документалните филми

Награда на Филмовите критици в Ню йорк, 2010


Най-добър документален филм

Награда на Националната филмова асоциация на критиците, 2011

Най-добър документален филм

Награда на Асоциацията на Филмовите критици в Североизтока, 2010

Най-добър документален филм

Награда на Гилдията на сценаристите в Америка, 2011

Най-добър сценарий на документален филм

Награда на Асоциацията в Бостън на филмовите критици, 2010

Най-добър документален филм

И 16 други номинации

Още за филма и за отговорите, които дава:

Автор на „Вътрешна афера” е носителят на „Оскар” Чарлс Фъргюсън („Краят не се вижда”). Това е първият филм, разкриващ потресаващата истина зад икономическата криза от 2008 г. Заради глобалния финансов срив, на стойност над 20 трилиона долара, милиони хора губят домовете и работата си. Чрез изчерпателни изследвания и обширни интервюта с ключови финансови „вътрешни” лица, политици журналисти и учени, филмът проследява възхода на една „мошеническа” индустрия, която корумпира политиката, регулацията, както и академичните среди. 
Разказан от носителя на „Оскар” Мат Деймън, „Вътрешна афера” е заснет в Щатите, Исландия, Англия, Франция, Сингапур и Китай.
---
Ако все още не сте разбрали какво доведе до финансовата криза, превзела целия свят през 2008 г., може да си наваксате с най-новия документален филм по темата Inside Job.

Филмът е с награда „Оскар” в категорията "най-добър документален филм" и е може би един от малкото филми, които навлизат толкова навътре в технологията как точно се случи финансовата криза. Историята е разказана интересно и след филма няма как да не знаете вече какво е финансов дериватив, CDO, CDS.

Ще разберете какви са ги вършили в Голдман Сакс, какво доведе до фалита на AIG, Lehman Brothers и др. Ще чуете иранския акцент на Нуриел Рубини както и добре направени интервюта с много икономисти, министри, писатели и т.н. Като бонус на всичко това е Мат Деймън, който със своя мек и приятен глас влиза в ролята на разказвача.

"Вътрешна афера" проследява зародишът на финансовата криза в голяма дълбочина, връщайки се до 80-те години и управлението на Роналд Рейгън, което започва масовата дерегулация на финансовите пазари (дерегулация, която в крайна сметка доведе до финансовия крах на Уолстрийт).

Но освен, че проследяват кризата в историческа и глобална перспектива (филмът, както и поредицата на ББС, за която писах преди няколко дни, разглежда историята за фалита на Исландия отблизо), авторите се задълбочават и върху корупцията и конфликтът на интереси, от които е изтъкан Уолстрийт и мрежата от корупция от висши държавни служители, университетски преподаватели и научни работници, свързани с него.

Най-опасните разкрития на филма всъщност са в заключението - че финансовата индустрия всъщност много успешно се справи с задачата да се спаси (благодарение на парите на данъкоплатците) и след това да блокира всеки по-радикален опит за реформиране и регулиране на системата.



Равносметката от 2008 г. насам показва недвусмислено, че цената на кризата се заплаща не от кой да е, а от нас, данъкоплатците. На гърба на които финансовата система е разиграла цял спектакъл. За да могат шепа хора да си раздават милиони долари бонуси годишно, за да си гарантират, че ще продължат да са в състояние да се придвижват с частните си самолети, частните яхти и да почиват в палатите на някой от частните си острови.

Документалният филм „Вътрешна афера“ („Inside Job“), излязъл през 2010 г., който беше прожектиран у нас в рамките на фестивала за независимо американско кино So Independent, максимално ясно и изчерпателно дава отговори на основните въпроси около кризата, останали неизяснени за широката аудитория. Филмът спечели Оскар в категорията „Най-добър документален филм“ и е може би един от малкото филми, които навлизат толкова навътре в технологията как точно се случи финансовата криза.

Режисьорът Чарлз Фъргюсън, който е близък приятел с икономиста Нуриел Рубини и с банкера Чарлз Р. Морис, които бяха предупредили за предстоящите икономически сътресения, решава да направи филм за кризата след срива на Lehman Brothers през септември 2008 г.
По думите на самия Фъргюсън филмът разказва за системната корупция в САЩ от сектора на финансовите услуги и последствията от тази корупция. В пет части („Как стигнахме до тук“, „Балонът (2001-2007 г.)“, „Кризата“, „Отговорността“ и „Къде сме сега“) филмът обяснява как промяната в политиката по околната среда и конкретни банкови практики (като дерегулирането на пазара и безконтролното използване на финансови деривати) са взривили кризата.

В играта къде напълно съзнателно, къде не съвсем, участват банки, инвестиционни банки, застрахователни компании, спекуланти и, разбира се, рейтинговите агенции (Moody’s, Standard & Poors и Fitch), които с неадекватните си оценки успяват да подведат и в крайна сметка да доведат до фалит куп инвеститори, включително пенсионни фондове.

Режисьорът не пропуска и ролята на правителствените институции в схемата. Според него дълго преди разразяването на кризата между банките и най-висшите етажи на властта е имало пагубно взаимодействие. Нещо повече  – самите банкери са станали лице на властта, създавайки закони, които са удобни единствено на тях и техните партньори. Преди, по време и след кризата, американската държава играе задължително на страната на банковия сектор и следователно срещу обикновения данъкоплатец, отказвайки да въведе регулации на финансовия пазар. Показателно е, че и след спасяването на определени банки с държавни пари, ръководните им кадри си раздават милиони долари годишни премии.

Може би най-ясното си послание филмът представя чрез думите на големия американски икономист Милтън Фрийдман, според който американската икономическа система представлява „социализъм за богатите и свободна стопанска инициатива за всички останали“. Ако обикновен човек не успее да плати дълга си, той е принуден да живее в колата си. Ако банкер не успее да плати дълга си, той разчита на данъкоплатците, за да го спасят.