.

Бегълци в Лондон

Лондон е забележителен град с още по-забележителна история. Лондон обаче, има едно лице, за което много малко от нас се замислят. Ексклузивно, бившият служител в протокола на иракския президент Саддам Хюсеин - Хайтам Уихаб, и чеченския лидер Акхмeд Закаев, застават пред камерата на bTV, за да разкажат и покажат неща, които никога досега не сте виждали.

автор: Светослав Иванов

Напук на Франк Синатра, за когото мъглата в Лондон е убиец на доброто настроение и усмивките, днес в квартал Южен Кенсингтън е необичайно слънчево за февруари. Затова и Хайтам Уихаб прави обичайната си разходка по "Ексхибишън стрийт".

Всички познават миловидния, около 60-годишен господин, който поздравявайки любезно лесно се слива с тълпата на улицата. След като влезе в къщата си обаче, със затварянето на вратата, той се връща назад във времето, когато все още Саддам беше президент на Ирак, а Уихаб живееше в двореца му в продължение на 13 фатални години. За иракчаните Саддам беше диктатор. Човек, който управляваше по свой собствен начин и със свои собствени жестоки методи, десетилетия наред. В продължение на 13 години Хайтам, като начинаещ дипломат и служител в протокола на диктатора е ставал свидетел на миловидни семейни празненства като това.

Днес всичко това е минало. Минало, което обаче не може да бъде забравено. Не и от човека, прекарал години в сянката на един от най-страховитите диктатори в историята на човечеството. Това интервю беше договаряно четири месеца. Накрая иракчанина склони да поговори с би ти ви и да си спомни нещата, от които е избягал в Лондон преди 15 години.

Репортер: Господин Уихаб, първо искам да ви благодаря за гостоприемството. Защо решихте да дадете това интервю за българска телевизия след толкова много години, прекарани в изгнание?

Уихаб: Винаги съм уважавал българския народ, българската култура и история. България винаги досега е помагала на иракчаните и ще продължава да им помага. Ето защо аз искам да ви представя част от историята. Скритата история за иракско-българските отношения и неща, които досега никога не са били осветявани за живота на Саддам Хюсейн.

Уихаб е млад дипломат, когато постъпва на работа в иракското министерство на външните работи. Още тогава, той започва стаж в протокола на Саддам.

Светльо: Как Саддам избра точно Вас?
Уихаб: Саддам третираше хората около него изключително жестоко. Той беше въвел военни порядки. Спомням си, имаше един голям ресторант в президентския дворец в Багдад, наричахме го „Ресторантът на лидера". По време на Ирано-иракската война той редовно викаше своите генерали и съветници за закуска, за да го информират какво се случва на фронта. Винаги сядаше начело на масата и веднага се сервираха малки чаши с чай. Никой не смееше дори да докосне своята чаша, докато Саддам не протегне ръката си и не отпие глътка от чая си. Той обичаше да казва по този повод: "Аз много се гордея с моите генерали. Дори когато пият чая си, първата глътка е моя". Такъв беше той - искаше да има абсолютен контрол над всичко и всички.

На 27 септември 1980 г. избухва Ирано-иракската война. По това време Уихаб вече е на служба в двореца, където има сложната задача да чете и превежда дипломатическата кореспонденция на Саддам.

Уихаб: Твоята собствена съдба, определя събития, които ти не можеш да избираш сам. Аз бях единствения в президентския дворец, който спеше на земята. Всички спяха в луксозни спални. Аз обаче до последния ден не свалих униформата си. Спях на пода, в кабинет, заобиколен от пет телефонни апарата и комарите ме хапеха по цяла нощ. Когато някой от телефоните позвънеше, аз трябваше да стана, да измия лицето си и да изпълня заповедите, които ми се даваха по линията. В този смисъл искам да ви разкажа история, която никога не съм разказвал преди. Една нощ, по време на Ирано-иракската война, телефонът иззвъня. Когато вдигнах слушалката, чух гласа на шефа на иракското разузнаване. Неговото име беше доктор Барак. Той ми каза, че всеки момент ще получа писмо и това писмо трябва да бъде предадено на „Негово превъзходителство президента" незабавно! Той обаче не ми каза какво е съдържанието на писмото. Писмото беше в плик, без обаче той да е залепен с лепило. Аз трябваше да го копирам, защото Саддам никога не допускаше оригинални писма от страх, че върху хартията им има отрова. Какво видях в това писмо? Вътре пишеше, че с помощта на Аллах иракското разузнаване е подготвило атентат срещу Хаменей, който сега е духовен лидер на Иран. Планът, според писмото беше, че ще бъде поставена бомба под трибуната, на която Хаманей ще говори в Техеран, след петъчната молитва. Когато обаче бомбата избухна, това, което спаси Хаменей, беше дебелината на дървения плот, върху който той беше поставил листата с речта си. При атентата обаче Хаменей почти изгуби едната си ръка и половината си лице. За Ирак това беше велика победа.

(...) Оръжията за масово унищожаване... Както може би знаете, Саддам беше започнал да строи ядрено оръжие. Израел обаче унищожи проекта. След това Саддам започна да се запасява и произвежда химически и биологически оръжия и да ги използва срещу собствения си народ.

Репортер: Защо обаче американците не откриха тези оръжия?
Уихаб: Нека продължа. Всъщност, тези оръжия бяха унищожени от иракските учени. Това стана преди инспекциите на Международната общност. Тази тайна обаче не стигна до ушите на Саддам. Учените прекалено много се страхуваха да му кажат какво са направили на своя глава. Те бяха изпаднали в ужас! Със сигурност щяха да умрат.

За да захрани огромните нужди на армията си при войната с Иран, Саддам започва да купува оръжие от почти целия свят. Доставките идват предимно от Съветския съюз и страни като България. Тодор Живков посещава Багдад през май 1980 година.

Уихаб: Отношенията между Ирак и България бяха на приливи и отливи. Докато президент беше Ал Бакр, преди Саддам да дойде на власт през 1979 г., отношенията бяха прекрасни. Бакр дори посети България. Българите започнаха да строят много фабрики в Ирак. И досега иракчаните си спомнят за българското доматено пюре, което беше по-вкусно от италианското. Когато обаче Саддам дойде на власт, в началото отношенията между София и Багдад се влошиха драстично. Саддам искаше обаче това да се промени и той покани Тодор Живков в Багдад. Лично планира това посещение и ни заповяда да организираме посрещането на Живков в град Хила, южно от Багдад. Нареди да бъдат изкарани на улиците над половин милион души. Те трябваше да скандират името на Живков, който си спомням, че беше изумен! Явно изумлението е било наистина голямо, защото след тази визита се сключва договора за доставка на оръжие между "Кинтекс" и Ирак на стойност стотици милиони долари. След тази визита отношенията се подобриха. Веднага след края на посещението! Български експерти започнаха да идват в Ирак, а България започна да продава огромни количества оръжие на Ирак. За кратко автоматът „Калашников" българско производство стана най-популярното оръжие у нас.

Въпреки жестокостта на режима, публичните изяви на Саддам са повече от трогателни. Като в този случай, в който деца му честият рождения ден в двореца. Под краката на тези деца обаче, в голям тъмен затвор, се е вселил страха, който кара младия, проспериращ дипломат Уихаб да започне да планира бягство. Хайтам пази и до днес кадри, които не се препоръчват за хора със слаби нерви.

Уихаб: Когато Саддам измъчваше някого, той имаше няколко оператора, които заснемаха мъченията. Един ден Саддам ми нареди да приготвя една от големите зали в президентския дворец за среща и да извикам трима оператори, след което да поканя цялото му семейство. Дойдоха племенниците му, синовете му, всички. Ние седнахме и Саддам влезе в залата заедно с телохранителите си. Той посочи с пръст един от племенниците си и му нареди да стане прав, младо момче, около 18-годишен. То беше станало жертва на семейна конспирация. Някой беше казал на Саддам, че младежът е бил побойник и крадец. Това обаче не беше вярно, а беше измислица на синовете на Саддам - Удай и Кусай. Саддам започна да му крещи: „Защо си направил тези неща?". Момчето започна да плаче и да му се моли, да се кълне, че не е направил нищо лошо. Падна в краката му. Аз си помислих, че Саддам ще се смили над него и ще му прости, но той откачи една дълга метална палка от стената и удари момчето над лакътя. Ръката му буквално се пречупи на две. Тази касета, на която операторите бяха записали случката беше изпратена до всички министри и официални лица. Посланието беше, че всеки, който сгреши ще бъде наказан по същия начин.

(...) В двореца имаше два затвора - малък и голям. В малкия затвор бяха изпращани хора за седмица, две или месец. В големия затвор обаче присъдите бяха от десет години нагоре. И двата затвора бяха тайни и само за специални хора. Аз лично съм лежал в малкия затвор пет или шест пъти. Първият път попаднах там, защото трябваше да заведа при Саддам един от министрите. Той закъсня с три минути заради задръстване. След като срещата свърши Саддам каза, че аз съм отговорен за закъснението и нареди да ме хвърлят в затвора.

Така Уихаб започва да мисли бягство: "Сам планирах и осъществих бягството си в Лондон. Никой не ми помогна. Видях в интернет, че английските служби са ми помогнали да избягам и съм бил вербуван от ЦРУ, дори, че не никога не съм работил за Саддам, но това не е вярно. Аз сам планирах бягството си, както и бягството на моето семейство. Дойдох в тази страна и поисках политическо убежище и заживях като нормален гражданин. Не съм богат, не съм агент, аз съм просто обикновен човек. Това е моят живот сега".

След разговора с него екипът на bTV се насочва към площад "Пикадили", само на няколко спирки с метрото от Южен Кенсингтън, където го очаква следващият беглец в Лондон. Срещата се организира много внимателно, защото животът му все още е застрашен. Ресторант "Ицу", в центъра на Лондон. В него бе отровен бившият руски шпионин Александър Литвиненко. Репортерът на bTV Светослав Иванов разговаря там с един от най-добрите му приятели на Литвиненко -

чеченският лидер Ахмад Закаев:

"Всъщност, идеята да поканя чеченския лидер в ресторанта, където беше отровен неговия най-добър приятел беше малко наивна. Логично, асистентът на Ахмед Закаев сам избра мястото, на което да се срещнем. Ние научихме точния адрес не повече от половин час преди началото на интервюто. Попаднахме в бизнессграда, където беше нает цял офис за нашия разговор. Един от хората, които руските служби наричат „опасен терорист" се появи в черен костюм и се усмихна. Седнахме един срещу друг, до прозореца на залата. Що за човек обаче е Ахмед Закаев?".

23 октомври 2002 г. 42-ма въоръжени чеченци взимат 850 заложници по време на представление в Московския театър. Два дни и половина руските части обграждат сградата, като накрая щурма на специалните части изпраща в гроба освен 39 терористи, над 200 заложници. Сред обвинените в организирането на заложническата криза е именно външния министър на сепаратистката Чеченска република Ичкерия - Ахмед Закаев, един от най-умерените и светски настроени чеченски лидери.

Репортер: Вие терорист ли сте, господин Закаев?
Закаев: Знаете ли, в обстановката, в която аз живея в Лондон, това практически е невъзможно. Когато сте си формулирали въпроса, аз зная от какво сте изхождали, но аз ще отговоря така. За всеки случай, това че има решение на съда в Лондон, по обвиненията, които Русия ми повдигна, дава отговор на вашия въпрос. А това, че Русия днес и нейното ръководство се стреми да представи всички неугодни на тях хора - политически противници и опоненти като терористи и се опитва по всякакъв начин да ги ликвидира, е друга тема. Говоря ви за физическа ликвидация като Александър Литвиненко и Анна Политковска, практически изолацията на Ходорковски. Днес, както и по време на СССР, съществуват политически дисиденти, които ако не могат да бъдат осъдени и хвърлени в затвора или пък да бъдат убити. Москва ги нарича терористи и екстремисти и затова аз мисля, че моята позиция е открита и аз както в първите дни, така и днес осъждам всяко насилие против гражданското население от когото и да произлиза то. Руско-чеченският конфликт обаче няма военно решение, ние трябва да стигнем до политическо решение и да намерим приемлив и за двете страни консенсус. И аз знам, че рано или късно това ще стане. То ще стане когато вече няма да го има Путин. Ще стане в друга епоха. Когато Русия е друга. А без Путин Русия ще бъде друга. И самите руснаци ще търсят решение на всички тези проблеми, които Путин им завещава.

Всъщност руснаците са изключително близо до екстрадирането на Закаев. Ако той беше заловен, надали щеше да бъде в състояние да даде интервю. Непосредствено след заложническата криза в московския театър, на 29 октомври 2002 г., Кремъл изпраща молба до властите в Копенхаген, където се провежда Световен чеченски конгрес. Искането на Москва е просто и ясно - Ахмед Закаев трябва да бъде арестуван и екстрадиран. Датските власти удовлетворяват молбата. Москва обвинява Закаев в убийство, бандитизъм, формиране и лидерство на въоръжени групи, организиращи атаки срещу граждани и организации, нанасяне на тежки телесни повреди, незаконно задържане на граждани, престъпна дейност, терористични атаки и взимане на заложници.

Закаев: Аз нямах друг избор. Когато започна войната, заедно с други чеченци - с учители, лекари, трактористи, с всички, които бяха в състояние да се защитават, въстанахме срещу тази агресия. Впоследствие така се получи, че аз бях въвлечен в преговорния процес и днес в Чечня няма нито един човек, който може просто да остане встрани, който не е засегнат от трагедията на чеченския народ. В интерес на истината, за мен също беше напълно неочаквано, че ми се наложи да стана военен, защото аз даже не съм служил в Съветската армия. Дори не исках да бъда войник, занимавах се с друго и си бях избрал друга професия. Но така се получи, че аз, както и всички други, трябваше да вземем оръжието и да защитаваме нашите домове и честа и достойнството на нашия народ.

Репортер: Когато си затворите очите си и се върнете към спомена за първата чеченска война, каква е първата картина, която изплува в съзнанието ви?
Закаев: Най-шокиращото за мен - когато видях първите разкъсани тела на жени и деца, разрушени къщи и горящи автомобили. Бомбардираха се не военни обекти, както те говореха, а граждански обекти. Това беше действително ужасно и именно тези моменти ще останат в паметта ми за цял живот.
Репортер: Убивали ли сте човек?
Закаев: Не зная, стреляли са срещу мен и аз съм участвал в бойни действия, имаше престрелки, естествено на война загиват хора, загиваха и на нашите позиции, но естествено аз нямам това за което вие намеквате. Не ме преследват кошмари или ужасите на войната, свързани непосредствено с убийства на хора.

Впоследствие Закаев захвърля униформата и облича костюм. Решава, че ще е по-ценен като политик, отколкото като военен и това се оказва абсолютно вярно. През 1997 г. Елцин дава на Чечения частична автономия, но не и пълна независимост. Ахмед Закаев, Шамил Басаев и Аслан Масхадов гарантират на Чечения мир, поне който обаче е прекалено кратък. Това е изключително голям успех за чеченските лидери. Поне те така си мислят, докато на власт не идва Владимир Путин. Войната започва отново, а Ахмед Закаев напуска Чечня и става личен пратеник на президента Масхадов в Западна Европа. Задачата му е да убеждава западните политици в правотата на чеченската кауза със свои собствени аргументи.
Днес Закаев очаква с интерес изборите в Русия. Изненадващо, един от най-яростните врагове на Путин, възлага най-големи надежди именно на кандидата на партията на руския президент - Дмитрий Медведев.

Закаев: Това, което знаем към момента е, че приемствеността е традиционна в Русия, но никога приемникът не е бил продължител на политиката на предшественика си и аз не виждам признаци, че това ще стане днес. Медведев определено ще води своя политика и своя игра и той няма да бъде марионетка в ръцете на Путин. Това, че Путин се стреми като стане премиер да влияе върху глобалните процеси, не означава че това ще се случи.

След като се установява в Лондон, не след дълго, Закаев е арестуван отново. През 2003 г. чеченецът получава политическо убежище, след като лондонският съд не намира срещу него никакви доказателства за престъпна дейност. Гаранцията от 50 хиляди паунда е платена от добрата приятелка на чеченския лидер - известната британска актриса и правозащитничка Ванеса Редгрейв. Освен с Ванеса Редгрейв, Лондон среща Закаев и с бившия агент на КГБ Александър Литвиненко. Общата им съдба на бежанци от режима на Путин бързо ги сближава и превръща в близки приятели. Именно Закаев е човекът, който взима с колата си нищо неподозиращия, но вече отровен с радиация, Литвиненко от лондонския ресторант Ицу. Според някои източници, бившият шпионин му предава важна информация - Закаев фигурира в списък на руските служби на хора, които трябва да бъдат ликвидирани.

На 6 декември 2006 г. е погребението на Александър Литвиненко. Закаев е сред първите, които пристигат на процесията. Под ръка с бащата на бившия агент на КГБ и двама телохранители.

Закаев: Често е имало и опити да бъда убит. Те не са спирали даже след големия скандал с убийството на Литвиненко. За мен това убийство е терористичен акт, извършен от руските спецслужби. А дали се боя? Страхът не е гаранция за безопасност. С това зло трябва да се борим и безусловно. Аз като приятел на Анна Политковска и Литвиненко, нямам право да мълча. Дори и да се страхувам за живота си. Това би било предателство от моя страна, както към тях, така и към моя народ.

Смъртта на Саша (както Закаев нарича своя приятел) е много тежък удар за чеченеца. Защото малко преди това двамата са изпратили Анна Политковска, един от най-ревностните критици на режима в Москва. Политковска е ликвидирана в асансьора, на път за апартамента си, на 7 октомври 2006 г.

Закаев: Анна нямаше физическата възможност да разкаже на света цялата истина, която знаеше. Тя самата е била свидетел на тези неща, които е описала в книгите си. Ана освети чеченската трагедия професионално и именно заради нея света узна за нас. Тя предупреждаваше, че режимът в Москва не може да сломи чеченците.

Актьор, бунтовнически командир, политик и беглец в Лондон... Тази пролет Ахмед Закаев ще навърши 52 години. За чеченците той е един от борците за свобода. За руснаците - престъпник, който трябва да бъде съден. Ясно е едно, докато има руско-чеченски конфликт, артистът Закаев ще играе водеща роля в него. Точно като в един голям "театър на мъката".

Закаев: Така се случи, че от нашето поколение, което стоеше в основата на нашата независимост и участваше във войните за освобождение на Чечения останаха живи единици. Но независимо от всичко, каквито и стремежи да имах като млад, се получи така, че трябваше да поема отговорността върху плещите си. Безусловно нямах друг избор освен да се опитам да поема дълга си достойно, както това направиха и моите предшественици - Джохар Дудаев, Аслан Масхадов, Абдухалим Садулаев и стотиците други чеченци, загинали за свобода и независимост. И за правото на чеченския народ на живот.

Ахмед Закаев си тръгна също толкова внезапно, колкото и дойде на интервюто - за миг чеченецът се смеси с уличния пейзаж. Пейзажът на хората, за които Лондон е официално скривалище. Хората, които макар и далеч от родината, независимо дали тя е Ирак или Чечения, продължават да защитават своите каузи. Скрити някъде далеч в лондонската тълпа.