.

Проектът "Раднево"

В началото на месеца проект на екоминистерството взриви общественото мнение в един от най-замърсените райони на страната. Той предвижда изграждане на център за преработка на опасни отпадъци в района на Раднево - мястото, където се намира енергийният комплекс "Марица Изток", и мястото, което се свързва с мистериозните замърсявания на съседния град Стара Загора.

автор: Венелин Петков

bTV се опита да разгледа проблема с предложения проект от всички страни - от необходимостта за изграждане на център за преработка на опасни отпадъци в България, до страховете на местните хора, които живеят в изключително замърсена среда.

От около половин век гигантски екскаватори разкопават сърцето на Тракия, за да стигнат до едно от нейните съкровища. В Източно-маришкия басейн има залежи на лигнитни въглища. Пластът се намира на около 80 м под повърхността на земята. За да стигнат до него, екскаваторите изгребват хиляди тонове пръст на ден. Километрични ленти я пренасят до други машини, които я насипват на другия край на рудника. След привършването на въглищата в определен район, пръстта се връща обратно и районът подлежи на рекултивация. Така откритият рудник пълзи над находището.

Въглищата произвеждат още едно от съкровищата на Тракия. Топлоелектрическите централи от комплекса "Марица Изток" дават на България повече от 1/3 от нужната й електоенергия. Централите могат да работят единствено с въглища от района. По оценки на експерти, залежите ще стигнат за още около половин век работа.

След четири години проучвания, експерти от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предлагат в района да бъде построен Национален център за третиране на опасни отпадъци. Оказва се, че под богатия тракийски чернозем, освен въглища има и друго богатство: дебел слой глина. Тя е необходима, за да предпазва подпочвените води от отпадъците, които евентуално ще бъдат заравяни там.

"Гледани са 30 площадки и само тази отговаря на всички наредби и най-вече - геоложкото проучване е добро. Останалите територии са карстови за нашата страна и е невъзможно да бъде изграден такъв национален център", посочва Маноела Георгиева, зам.- министър на МОСВ. Тя обяснява, че изграждането на такъв център е жизнено важно за България.

Всяка година по сметищата у нас се изхвърлят около 750 хил. т боклук

Според европейското законодателство, опасните отпадъци трябва да бъдат третирани по специален начин. "За тези битови отпадъци, като луминисцентни лампи, акумулатори, пестициди, трябва да се намери друг начин да бъдат обезвреждани. Това налага и правителството още от 1999 г. е започнало да търси такъв проект", казва Георгиева. В центъра ще бъдат унищожавани и стари живачни термометри, отработени масла, стари бои, лакове и пестициди, стари лекарства и батерии. Няма да бъдат приемани радиоактивни отпадъци, болнични материали и експлозиви. Предварителното проучване за проекта е извършено от датската фирма "Кемконтрол" и германската "Фихтнер".

Предложеният от тях център представлява голяма промишлена площадка. Тук ще пристигат опасни отпадъци, които ще бъдат анализирани и сортирани. Тези, които могат да бъдат изгаряни, ще бъдат унищожавани в ротационна пещ при температура около 1300 градуса. По проект, те са около 15 хил. т годишно. Други 150 хил. т годишно ще бъдат обработвани и заравяни в специални клетки в района на площадката. Проектът е на стойност около 55 млн. евро. Половината от тях ще бъдат отпуснати по предприсъединителната програма ИСПА на Европейскиия съюз, а останалите ще бъдат взети назаем от Европейската банка. Екоминистерството гарантира, че проектът ще бъде изграден по всички европейски норми без риск за населението.

"Ако започне да се изгражда този национален център, в първите пет години той ще бъде пряко наблюдаван от Европейската комисия и освен това ние ще имаме пряка връзка с техните монитори. Т. е. във всеки един момент те ще могат да следят състоянието на емисиите в атмосферния въздух", разяснява зам.-министърът на околната среда и водите.

В радиус от около 10 километра от предложената плащадка живеят и работят около 25 000 души. Тук се намират рудниците "Трояново" и ТЕЦ "Марица Изток-2". Няколко километра по на юг са община Гълъбово, ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3 и брикетната фабрика "Брикел". Най-близките четири села са на около 3 километра от площадката.

Сутринта на 9 септември няколко десетки жители на Ковачево се събират в центъра на селото. Повод е предстоящото обществено обсъждане в Раднево на проекта за завода. Повечето хора се страхуват. В Ковачево и останалите близки села има инициативни комитети, които са събрали подписи против проекта. Изказванията на местните продължават и в сградата на общината в Раднево, където експертите от Министерството на околната среда представят проекта. Някои от хората въобще не желаят да чуят и дума за завода.

Според кмета на Раднево Нончо Воденичаров, центърът за преработка на отпадъци ще бъде безопасен и полезен проект. Той вижда в него начин за изчистване на общината от опасните отпадъци, които са разпилени навсякъде из нея.

"В момента ние имаме над 40 хил. т такива отпадъци. Всеки ден си дишаме азбеста и другите отрови, това е един от начините да се изчистим от тях", твърди Нончо Воденичаров.

"В този т. нар. национален център ще се преработват около 2% от всички опасни отпадъци. Така че - да, той има названието "Национален център", но по количеството преработка, което се очаква там да бъде, може да се каже, че е локален. Т. е. той ще поеме опасните отпадъци на региона", посочва зам.-министър Георгиева.

"Искам наистина хората да чуват като им се казва и сами да преценят за какво става въпрос. Не се изпуска инвестиция от 55 млн. евро - най-значимата инвестиция в региона", смята кметът на Раднево.

Един от жителите на Ковачево е 78-годишната Злата Нейчева. Нейната къща е последната преди входа за рудник "Трояново-Север". За баба Злата, която е прекарала целия си живот в селото, предложеният център за опасни отпадъци е нова отрова. Според нея, поредният комин, който ще сипе дим.

"Още по-лошо става. Само това се молим - да го отменят. Нали на събрание като ходим. В планината да го построят, да намерят място, където да не е с толкова народ населено и равнище - почти равнище като тука - дим - направо отрова", коментира жената.

Хората се оплакват, че тази година плодовете и зеленчуците им са изсъхнали. Смятат, че е заради пушека от тецовете. "Изсъхнаха. Викат киселинен дъжд, но не знам какво е. Виж асмите какво станаха", казва Злата Нейчева.

"Спомена се там, че в момента чушките и доматите не били достатъчтно добри, че имало някакви дъждове. Но и в други райони на страната мои близки казват, че някакви дъждове имало и затова част от земеделската им продукция не е достатъчно качествена. Така че нямам мнение по въпроса дали точно такъв национален център би попречил на земеделската продукция, след като ОВОС казва съвсем друго", коментира Маноела Георгиева.

В Ковачево има и друго мерило за чистотата на въздуха - прането. Откакто се помнят, хората тук знаят, че пране не се оставя да пренощува навън. "Мием, чистим, ама то, виждаш, тела - тъй като минеш, черно остава. Сняг особено като вали, ей тъй отгоре, черно има като слана. Прането вечер го събираме все. Става ей тъй на тела, черно така. Особено при по-силен вятър. При по-слаб пак е така, но просто по-малко се усеща и се вижда. На по-тъмни дрехи не си личи", обяснява Злата Нейчева.

Мястото, предложено за строеж на завода, включва около 200 декара от землището на бившето село Гледачево. Селото отдавна е отчуждено и заличено от картата. Площадката е на около 3 километра от Ковачево. От другата страна на насипа е това, което е останало от Гледачево - отчуждено преди около 20 години заради напредването на рудник "Трояново-Север".

През 2001 г. bTV излъчи репортаж от същото това място. Поводът отново беше идеята за използване на отчужденото землище за строеж на център за опасни отпадъци. Тогава в някои от къщите все още живееха хора. Днес Гледачево вече е село-призрак.

Доктор Вълчо Вълев е лекар в комплекса "Марица Изток" и председател на инициативния комитет на село Ковачево против строителството на центъра за опасни отпадъци. Той обяснява, че около проекта е имало пълно информационно затъмнение. Хората в региона са разбрали за него от телевизията. В репортажа, тогавашният кмет на Раднево каза за bTV, че земята около Гледачево е неизползваема и ще бъде подходяща площадка за завода.

"През май 2001 година от новините на bTV разбрахме, че ще има на землището на село Гледачево такъв завод. И реакциите бяха още в самото начало отрицателни", казва д-р Вълев.

"Още през 2001 година се проведоха предварителни обсъждания по ОВОС. Които искаха да разберат - са разбрали. Кметовете успяха да посетят Дания, защото техническата помощ е от Дания, и да се уверят по места. Чрез кметовете успяха хората да получат информация. Успоредно с това представители посетиха населените места", обяснява заместник-министърът по околната среда и водите.

Доктор Вълев смята, че сегашната разяснителна кампания е прекалено вяла, за да преодолее страховете на хората. "Ние издадохме и книжка, която да могат да я разгледат и прочетат, да се запознаят. Смятам, че сме се опитали да изиграем тази добра роля - да информираме хората достатъчно. Може би не е било достатъчно, след като не сме добре разбрани. Но аз се надявам с времето да ни разберат добре. Наистина да бъдат убедени в действията, които могат да се предприемат", заяви Георгиева.

През 2001 година, в проекта за строеж на завода се разглеждаше още една възможна площадка - край плевенското село Беглеж. Тогава хората там също се опълчиха срещу проекта въпреки обещанията за работни места. Хората в Беглеж също бяха създали инициативен комитет. Техният основен аргумент срещу строежа беше, че един бъдещ център за преработка на опасни отпадъци ще влоши качеството на земята им. Днес някои хора в Ковачево също смятат, че заводът ще навреди на земеделието, който е основен поминък в региона. Синът на баба Злата, Желязко Нейчев, е арендатор.

"Не очакваме, че ще има реколта. Колко ще намалее - не знам, а пък за изкупуването, едва ли ще има някой да я изкупи, като знаят какъв замърсител имаме тука. И то не е замърсител, то е отровител направо. Просто сме много притеснени за реколтата", посочи арендаторът.

"Специално за района на Бургас, където има две такива инсталации, не съм чула, че наоколо не желаят да изкупуват продукцията. Даже напротив. Така че не мисля и тук да се получи нещо такова. Същото е и за Девня, КЦМ, за Кърджали, Монтана, където се преработват акумулатори. Така че не мисля, че това ще бъде проблем за хората, които се занимават със земеделска продукция", смята Георгиева.

"Въпреки недобрата екологична обстановка в района, Радневската община е един от големите производители на пшенични култури в България и продължава да е такава. Може би най-малко се обработва там земята, в района на Ковачево, без да има завод в момента", коментира кметът на Раднево.

"Скъдно, трудно. Тор няма, пари не стигат. Много работа, малко доход - житото евтино. Тракторите тука, добре, че и самичък може да си прави трактори едно, друго - не всичките работи, но все пак, а пък ако все да си купува, не знам. Не мой да си плати. 15 стотинки е един килограм жито. А пък ей такива малки частички. Ей това, вика, за 90 лева съм го взел. Колко жито за 90 лева. За една част", отбеляза Злата Нейчева от Ковачево.

"И много субсидии обещават и т. н., обаче при нас нищо не остига. Защото сме просто никои. Аз съм регистриран с всички регистрации - земеделски производител, фирма имам, на която работя и т. н., обаче като вземаме от фонд "Земеделие" брошури как можем да вземем субсидии, това не е възможно. Просто е невъзможно, защото си никой", каза Желязко Нейчев.

Според Нончо Воденичаров, "Ковачево е в трагично състояние в момента - и като инфраструктура, и въобще като начин на живот. И той има именно с този завод, който ще замърсява колкото две печки с твърдо гориво, шанса да се възроди. Защото покрай тази инвестиция ще бъде направено много за инфраструктурата. Ще се открият нови работни места."

Според проекта, при строежа на центъра ще бъдат заети около 200 души. След като бъде завършен, в него ще работят около 125. Екоминистерството обещава, че при назначаването на кадри ще бъде даван приоритет на местните хора.

Умален модел на предлагания национален център за третиране на опасни отпадъци на практика вече работи в центъра на София. Това е инсинераторът в Александровска болница, в който от една година се изгарят биологични и химически отпадъци от всички болници в областта.

Директорът на съоръжението Георги Стоянов обяснява, че то е напълно безопасно и е построено с технология и финансиране от Дания: "Проектът в Раднево е много по-голям, но това не означава, че има принципна разлика в начина на обслужването му. Отново ще има транспортни средства, които ще доставят отпадъци от различни източници, система за неговото разпределяне, последващо третиране, обеззаразяване и най-накрая депониране."

Преди пускането на съоръжението в действие, складовете на болниците бяха претъпкани с тонове опасни отпадъци, които чакаха да бъдат унищожени. Днес камионите на инсинератора обикалят града и извозват по заявка използвани спринцовки, болнични материали и органични останки от операции.

При построяването на национален център, камиони с други отпадъци ще трябва да пътуват към района на Раднево от цялата страна. Едно от притесненията на хората в Ковачево е, че на път за завода камионите ще минават напряко през селото им, както това често правят машините на рудника. Другото им притеснение е, че разбитите пътища са предпоставка за катастрофи.

"Пътят от София и другите краища на страната са много километри. При наличието на и липсата на инфраструктура на пътищата в България, мисля, че това е предпоставка за ПТП, което при транспорт на живак, това е природно бедствие", смята д-р Вълев.

"Ако експертният съвет на МОСВ вземе решение положително и Националният център се изгради в Раднево, пътищата в пристъпите около Раднево ще бъдат обновени. Ще бъде направен ремонт, имено за да се превъзмогнат такива произшествия, каквито вие казахте. Всички отпадъци ще бъдат добре опаковани, така че при евентуална катастрофа да не могат да бъдат разпилени", посочи Маноела Георгиева.

Капацитетът на инсинератора в Александровска болница е 2500 тона годишно. В бъдещия национален център се предвижда да бъдат изгаряни около 15 000 тона годишно. Най-силният страх на хората в Ковачево е, че коминът на бъдещия център ще изхвърля в атмосферата вредни емисии, които ще влошат още повече и без това замърсения въздух в района - серни оксиди, диоксини, фурани.

"Моят опит от година и нещо, през който работи нашата инсталация, е, че всички изпитания, които правим. показват, че инсталацията работи напълно безвредно. Мога да ги уверя, че проектът предвижда такива мерки за сигурност, които ще бъдат тяхната гаранция срещу всякакъв вид замърсявания", заявява Георги Стоянов.

"Технологията, която се предлага, е само чрез изгаряне. Другите методи почти не са посочени. Имаме сведения, че в САЩ, Австралия и Нова Зеландия не се работи чрез изгаряне, а само с други физико-химични методи", е мнението на д-р Вълев.

"Техническата помощ, която е отпусната за страната в рамките на 1,8 милиона лева са изразходвани, направен е анализ и се смята, че това е най-добрият начин за нашата страна. Ние нямаме достатъчна площ, в която да правим само депа и по този начин да обезвреждаме отпадъците", посочва заместник-министърът.

Според кмета на Раднево, "такива заводи в Европа има и то в емблематични страни на тема екология - в Швеция, Швейцария, Германия. И тези заводи са в рамките на града. Единствено в България са спазени нормативите за отдалеченост от най-близкото населено място."

Според някои специалисти, евентуален център за преработка на опасни отпадъци може да застраши не само община Раднево. На около 30 километра от предложената площадка се намира град Стара Загора, който това лято беше обгазен на два пъти при не съвсем ясни обстоятелства.

Астрофизикът към БАН Борис Комитов е специалист по физика и химия на планетните атмосфери. Той е експерт на граджанското обединение "Стара Загора" и има своя теория за обгазяванията това лято. Според него, те не се дължат на вредните емисии от тецовете, а на химическата реакция в атмосферата между тях и друг замърсител - вероятно полигона край Змеево.

"Тоест, замърсяването на Стара Загора е резултат от химческото взаимодействие от два вида газови емисии в атмосферата, които по предвартелни оценки са били около или близо до пределно допустимите норми, но които поради взаимодействие помежду си, са дали опасната компонента във въздуха. Тази, която гражданите усетиха, която даде този характерен вид на замърсяването, което се получи", обясни Борис Комитов.

Той смята, че емисиите от центъра за опасни отпадъци край Ковачево могат да взаимодействат с емисиите от тецовете. В резултат, често ще се получава коктейл като този, който обгази Стара Загора. Тъй като преобладаващото движение на въздушните маси в Европа е на югоизток, замърсяването обикновено ще пътува в тази посока - накъдето сего обикновено отиват и емисиите на тецовете.

"Значи най-вероятната посока на замърсяването, потенциално, ще бъде по посока на гръцко-турската граница. И ще засегне да кажем района на Сакар, района на Харманли, на Любимец, на Свиленград. И в по-редките случаи, когато преносът е от югоизток, както това се случи на 2 и 6 юни, потенциално замърсени с много голяма вероятност, обаче, ще бъдат Стара Загора, Раднево, Нова Загора", твърди Комитов.

"Част от експертите на ОВОС са изтъкнати наши учени. Г-н Комитов влезе в дебат с професор Домбалов, който е един от експертите и отговаря за емисиите, които се отделят във въздуха. Нека да кажа, че господин Домбалов има такъв модел и няма никакво съмнение, че въпреки отделените емисии от тецовете и бъдещия национален център, няма да се стигне до превишаване на нормите", подчерта Георгиева.

"Аз смятам, че експертите от МОСВ, които присъстваха на двете срещи, фактически приеха нашите доводи в тази насока и признаха, че по принцип този въпрос е проблем за мониторинга на въздуха не само в национален, но и в световен мащаб", заяви Борис Комитов.

Заради риска от получаване на отровен коктейл в атмосферата, гражданското обединение "Стара Загора" предлага центърът да бъде изграден без пещ за изгаряне и да преработва само отпадъците от дейността на комплекса "Марица Изток". "Нека не си припомняме старата българска поговорка за нероден Петко", казва Нончо Воденичаров. Аз мисля, че никога повече в нашата страна няма да се строят предприятия, които биха били риск за здравето на хората и въздействие над околната среда", посочва Маноела Георгиева.

Тези дни експертите разглеждат предложенията, които получиха по време на обществените обсъждания на проекта. Подписки и мнения има както "против", така и "за" строежа на центъра за третиране на опасни отпадъци.

На 8 октомври висш експертен съвет в Министерството на околната среда и водите трябва да вземе решение за бъдещето на проекта. В съвета влизат и експерти от министерствата на здравеопазването, земеделието и финансите.