Кристина Патрашкова: „Истински истории” е сред малкото предавания, които помагат на хората

Най-успешният и вълнуващ риалити сериал продължава

Снимка: bTV

Най-успешният и вълнуващ риалити сериал продължава с истинската история на жена, която незаслужено страда от чувство за вина заради мъж, който я обсебва. Какво решение на този често срещан проблем във взаимоотношенията между хората предлага Ани Владимирова – ще стане ясно в четвъртък от 21.30 часа по bTV. Този сезон се излъчва с подкрепата на популярни личности, които се включват в проекта чрез нетрадиционното за този тип формати „камео” участие – кратка поява в някоя от сцените, без намеса в сюжетната линия.

В следващия епизод предаването „Истински истории” ще подкрепи известната журналистка Кристина Патрашкова.

Защо прие поканата на екипа и участва в епизода?

Съгласих се да участвам, защото „Истински истории” е сред малкото предавания в телевизиите, които наистина помагат на хората. Идеята да се пресъздават сюжети и конфликти, в които изключително много хора попадат, но и да се дава изход от ситуациите, смятам за изключително полезна. Българите са свенливи, те се страхуват да вадят „мръсните си тайни” наяве, защото могат да се злепоставят пред роднини и съседи. Открай време се смята, че „нередните” неща, които се случват в едно семейство, трябва да останат зад стените на дома. Осмислянето на проблема и куража да намериш изход от ситуацията е шанс да внесеш отново хармония в живота си. Може да понесеш негативни коментари, но ако не нарушаваш нравствените си принципи, си в състояние да продължиш живота си нормално.

Харесва ми, че предаването доказва колко важна роля в кризисни моменти може да играе психологът. У нас малцина се обръщат към него, а той е човекът, който може да даде почва в обърканото ни общество, в което все по-малко хора откриват мотивация за реализацията си.      

 За какво се разказва епизодът с твое участие?

Главно действащо лице е младо момиче, съсипано от някакъв личен проблем. Не е важно точно какъв точно е бил той, същественото е, че много млади хора загубват вяра в ценностите при първото предателство и неразбиране от околните и близките. И някой трябва да ги убеди, че има смисъл да живеят според моралните правила, които са едни и същи от хилядолетия. Че доброто съществува, а срещу злото, както и да се проявява то, трябва да се съпротивляваш.  

Кои, според теб, са най-често срещаните психологически проблеми, които сякаш много българи приемат за “житейска норма” и неизбежна част от ежедневието? 

Българинът не е свикнал да се бори за правата си. Поговорката „Преклонена главица сабя не я сече” все още е много силна. У нас рядко се протестира срещу силните, определящи се като такива, защото имат власт или пари. Българинът е склонен да прави компромиси с партньора си в името на децата. Крие унижението, на което често е подлаган в семейството, за да не бъде представен като неудачник. Примерите на протест срещу всички това в „Истински истории” дава кураж на хората да сложат точка на абсурдното си съществуване. И да се опитат да бъдат щастливи.  

Вярваш ли, че след определена възраст човек наистина може да се промени напълно? Да се откаже от пороци, да промени стереотипи, да стане по-добър?

Изключително трудно е човек да се промени, особено след като е изградил характера си. Но не е невъзможно и положителни примери има. Много хора в най-силните си години си дават сметка, че губят живота си в алкохол, стремеж към лукс и безсмислено съществуване. За да имат сили за тази промяна, имат нужда от положителен пример и човек до себе си, който да ги убеди в смисъла на промяната. Рядко се случва, но когато стане, наистина заслужава респект. Това не е клише. Най-важното е човек да осъзнае колко е кратък животът и как той може да се загуби в безсмислена забава.

Разкажи някоя случка от БГ реалността, която те е шокирала и чиито герои задължително трябва да се обърнат към психолог.

Най-голяма жертва днес са младите хора и най-вече момичета, на които се внушава, че пътят към успеха е лесен. Според всеобщата представа той се постига без усилия, с пластични операции, силикон, богати спонсори и без никакво образование. Тези млади момичета сигурно не са виновни за внушаваната им представа за успех, защото много безсмислени хора се превръщат във фактори. Преди да претърпят поредното разочаравание, някой трябва да им внуши, че след 30 ще бъдат абсолютни маргинали. И ако нямат някаква реализация, ще бъдат вечните компаньонки. Дори още по-лошо.  

Мислиш ли, че гледането на телевизия наистина може да е форма на терапия за зрителите?

Телевизията не може да замести образованието и възпитанието в семейството. Никой обаче не може да ме убеди, че най-мощната медия, каквато е телевизията, не създава модели за подражение. Тя сигурно няма за цел да те запознае с творчеството на Шекспир и Достоевски, но по подходящ начин може да ти покаже как да се държиш, така че да не загубиш достойнството си. Да предизвикваш уважение у околните. Да покажеш, че и ти можеш да свършиш нещо смислено в този кратък живот.  

Как би насърчила някой наш уплашен, нещастен и беден наш зрител, да потърси път към щастието и промяната. Всеки ли може да живее добре?

Спасението на даващия се е в ръцете на удавника. В България сме свикнали все да чакаме месията, той да ни оправи. С показването на хора, които са се преборили за личното си щастие и обществена реализация, все повече ще повярват, че щастието е функция на личния избор и усилия, които трябва да положиш. Шансът в човешкия живот е важен, но за него трябва да се пребориш. Човешката история е пълна с такива примери. Цялата индустрия на Холивуд е основана на тази основа. Трудно е да внушиш това на българина, тъй като в повечето неща, които се случват у нас, няма логика. Но целта е да се стремим да върнем обществото към нормалността. Тезата „Всичко е загубено” е апокалиптична. Хората имат нужда от вяра, дори от илюзии, а понякога дори от красиви приказки. Ако се откажем от това усилие, значи сме приключили. Фразата „Няма ненаказано добро” е пагубна. Този свят е оцелял благодарение на победата на доброто. Не винаги, но в много случаи. И битката си заслужава!