Обичайно толкова сме свикнали с лицата, които често виждаме на телевизионния екран, че когато срещнем на живо някое от тях, сме убедени, че го познаваме, и някак шокирани, че той/тя не ни познава нас. Как така, при положение, че всяка сутрин прекарваме заедно?

Сашо Кадиев обаче по мистериозен начин те лишават от шока на „той не ме познава". Общуването с него е непосредствено и естествено, а разговорът тече като между хора, които не са виждали от десет години, но всичко си е постарому.

Така Цветелина Вътева описва колоритния водещ на „Преди обед“ веднага след срещата им в столично заведение, където поздравяват Сашо Кадиев като стар приятел и го настаняват в градината на ресторанта.

Започват с въпроса "Веганска ли е супата, ако в копривата са се отърквали овце?", но не получават еднозначен отговор, затова продължават с разнищването на Един ден на Сашо Кадиев... - още на 10-тата минута става ясно, че пред тях стои човешко perpetuum mobile.

Сашо: В нормален ден ставам към 7 и нещо, оправям дъщеря ми за детска градина, мия я, реша я, слагам ѝ фибичка, карам я на детска и там ги предупреждавам, че отивам в националния ефир и ако нещо има проблеми, ще им говоря оттам. После отивам в телевизията, с Деската си изкарваме много добре, гости, смехове, игри, закачки. Оттам отивам на репетиции в театъра - и там смехове, игри и закачки. След репетиция отивам в театъра и играя представление от 7 до 9. Играя между 17 и 22 пъти в месеца + 22 предавания на месец.

Ако в съответната вечер играя във Варна, след „Преди обед" тръгвам с колата към Варна, пътувам няколко часа, играя, след това се връщам в София. Вечер играя на Playstation-а докъм 2ч, после пак ставам в 7 и така..."

В нашата работа се налага да използваме целия си набор от интелектуални възможности. При мен, нали, не са много, та пия гинко билоба и жен-шен, че да си помня текстовете за театъра. Работата на актьора обаче е много изтощителна, тя не е емоционално щадяща. Понякога жена ми ми вика: „Що не ме обичаш?". Еми щото имах малко любов останала, ама я дадох на представлението, чакай сега да събера малко.

Дали енергията на Сашо наистина е неизчерпаема и дали има сили за толкова работа или е роден с някакъв невидим вътрешен мотор, за който можем да му завиждаме, си остава загадка.

Малдивите или поезията?

Сашо: Почивам си като гледам филми, играя на игри и чета поезия. Георги Господинов, Константин Трендафилов, сонетите на Шекспир, Робърт Бърнс, Вапцаров... за мен поезията е по-хубава от прозата. Нямам време да пътувам и да ходя по почивки, защото нямам фиксиран почивен ден.

„Преди обед"

Предаването по bTV има вече близо 1300 ефира. Сашо казва, че, както и подозирахме, върви добре, хората ги гледат, те с Деси Стоянова са първите, които са били „На кафе" по рейтинг в този слот, откакто Гала е на екран по Нова.

Вероятно това се дължи на интересните хора, които канят, или на това, че говорят за актуални неща и в предаването има „за всекиго по нещо". Едно е сигурно: нещата вървят добре и скоро няма да спират.

Е, дъщерята на Сашо (тригодишната Катерина) веднъж започнала да повтаря „тата, тата", когато на екрана се появил Антон Хекимян, но всичко е точно.

„Смехът е нещо много отговорно, така че внимавайте на какво се смеете"

С този цитат на Парцалев въвеждаме темата за комедията. Зрителите, които са свикнали с направо неконтролируемо извиращото чувство за хумор на Сашо, го свързват предимно с комедията и това не е случайно. Той самият казва, че е разгърнал комедийния си талант, но в момента играе и в една драма, освен това три пъти е бил номиниран за Аскеер за драматична роля.

Това е и интересното: да видиш „смешния човек" поставен в ситуация на драматична игра. Там лъсва и безспорният актьорски талант.

Сашо: При комедията всичко е много адреналиново, много бързо, действието се завихря. Все едно скачаш с бънджи. И когато публиката те аплодира и те подхване, се качваш и качваш и започваш леко да се движиш във вихъра на комедията. При драмата няма вихър, в този смисъл тя е по-приземен жанр. Но пък в нея можеш да преживееш на сцената неща, които няма да ти се случат в истинския живот. Макар че ситуацията е създадена изкуствено, актьорът изпитва съвсем истинска емоция.

На какво се смее клоунът?

Темата за интимния душевен свят на онези, които са дарени с призванието/проклятието да разсмиват другите, е твърде интересна. В този дух Сашо ни разказва вица за мъжа, който отишъл на психотерапевт, за да сподели, че е нещастен, тъжен, меланхоличен, депресиран и отчаян и терапевтът го насочил към местния цирк, където играел много забавен клоун - способен да разсмее всеки. След което мъжът казал „Да, знам. Аз съм този клоун".

Кадиев не гледа комедии, а фантастики, ужаси, трилъри и екшъни, а за да се разсмива разчита на чуждестранни стендъп комедианти и шоу програми като тази на Джими Фалън.

В пролетния въздух, в който се носи аромата на хубава храна и прясна риба обаче, се плъзва един въпрос:

Сашо: Дали пък не съм станал твърде амбициозен да разсмивам другите и вече не мога да разсмея себе си?

„Как се промени животът ти, след като стана родител?

Сашо: Това, което се променя, е, че изпитваш чувство на любов към детето си, което е много приятно. Откъсваш се малко от себе си, нещо, с което повечето хора имат проблем. Като изключим тази нова любов, нищо драстично не се е променило.

Освен дете, в дома на Кадиев има и животно. Грешка, животни. Кучета. Пет. Спокойно, Сашо не живее в гарсониера до метрото, а в къща в Кокаляне.

Като повечето разумни хора, той е съгласен, че е добре детето да расте с домашен любимец и че така малкият човек разбира, че има и друг живот. Става по-отговорен, създава се връзка между човек и природа - все хубави неща.

Социални мрежи и социални връзки

Въпреки че на пръв поглед Александър изглежда като човек, който всекидневно разцепва фейсбука с остроумни статуси, той всъщност няма Фейсбук профил от три години и изобщо не смята да си прави.

Сашо: Социалната мрежа е страшна глупост. Аз съм от поколението, което хвана зората на интернет и фейсбук дойде след mirc, модемите, първите компютри т.н. В началото беше интересно, но бързо разбрах, че е тъпотия и си махнах профила. Излизат ти някакви новини, които не те интересуват, все едно чакаш някой да ти подскаже какво да четеш. А и честно казано, хич не ме интересува какво е обядвал най-добрият ми приятел. Ако толкова иска да ми сподели, ще ми звънне и ще каже: „Саше, така и така, обядвах едни велики кюфтета еди-къде си... Направо всички да си изтрият профилите и да се приключва.

Цялото интервю на Сашо Кадиев можете да прочетете ТУК.

Гледайте
цели епизоди на