„Не е кой знае колко по-различна наживо и без грим. И никак не е трудно да я харесаш. Големи очи с много блясък и смехът й. Забелязали ли сте каква рядкост е да се чуе приятен смях, нито с дразнещо високи нотки, нито груб, точно такъв, че да те накара да се обърнеш след човека и да му кажеш здравей.

Наживо и без грим водещата на „Преди обед” по bTV Деси Стоянова е още по-слаба и много подвижна. Пространството около нея леко жужи от електричество, тя го нарича здравословно напрежение и го отдава на перфекционизма си, съчетан с желанието да контролира нещата. Дава си сметка, че може да е натоварващо за околните. Но това го знаем и от ефира – Сашо Кадиев, с когото заедно водят „Преди обед”, го изпитва често на гърба си, особено, когато се е отдал на чаровното си хоби – закъснението. Деси с най-прекрасна усмивка твърди, че работи по проблема „лесно паля” и си е поставила за цел да брои поне до пет, преди да реагира... до пет, представете си! Все пак повечето хора броят до десет, Деси! Но какво да се прави – темперамент….“

Такава е Деси Стоянова през погледа на екипа на сп. EVA. Специално за читателите на списанието тя повдига завесата на личния и професионалния си свят.

Пред кого триеш грима си и пред кого издигаш бариери, Деси?

Аз съм открит човек. Каквото мисля, го казвам, понякога преди да съм си дала сметка за последствията. С годините започнах да осъзнавам, че тази прибързаност ми пречи на моменти. И съм си поставила за цел да броя поне до 5, преди да реагирам. Което, оказва се, хич не е лесно. Веднъж успявам, два пъти се провалям. Особено в разни ситуации с децата.

Не допускам лесно до себе си, имам предвид до тесния кръг на наистина близките ми хора. За сметка на това обаче веднъж влезеш ли, излизане няма. Имам малко приятели и това са приятелства на много години. Знам, че мога да се доверя и да си кажа всичко пред тях. Другият човек, който ме познава във всичките ми фази, е мъжът ми. И сестра ми, разбира се, която ме познава цял един живот.

Кого държиш за ръка?

Синовете ми, макар и по-рядко напоследък, защото вече са големи момчета. Вельо, с когото сме заедно вече близо 20 години (боже, като го казвам и ми звучи странно кога е минало толкова много време…) Любимата ми баба, при която е минала голяма и важна част от детството ми.

И ти ли си дете на баба?

И на мама, и на тате, но при баба бяхме почти всяка събота и неделя.

Ти успя ли да осигуриш на децата си такава баба?

Майка ми помага винаги, когато има нужда, за което съм й много благодарна. Особено в началото, когато момчетата бяха бебета, беше невъзможно да се справиш сам. И тогава и тя, и сестра ми, бяха насреща. Предвид, че племенницата ми е с 4 месеца по-голяма от моите хлапаци, у нас беше като в мини детска ясла с три бебета на почти една и съща възраст.

Имате ли ритуали с мъжа ти – да отбелязвате деня на запознанството си, сватбата. Вечери за свети Валентин?

Не сме от двойките, които треперят на датите и годишнините. Нито сме от поколението, което толкова се втренчва в свети Валентин. По-скоро ни дразни показността и прекомерната приповдигнатост, която настава около 14 февруари. Отбелязваме си я годишнината от сватбата, когато както дойде, без големи фанфари. От последната годишнина примерно съм запомнила как седнахме с момчетата да разгледаме двата дебели албума със снимки от тогава и беше много приятно, те питаха, ние им разказвахме и така се връщаш в момента по един много хубав начин.

На какво мирише щастието?

На бебетата ми преди 10 години. На изсъхналите от слънцето водорасли на брега на Аркутино преди 12. На сутрешните вестници в началото на кариерата ми. На домашната баница на баба от едно време. На прясно изпържените палачинки на мама, като бях дете. На цъфналия люляк през пролетта. На много неща.

Успява ли понякога да изключи телефона си Деси Стоянова? Защо би поканила Серена Уилямс на палачинки? Какво би правила в една идеална вечер? И имало ли е случай, когато е съжалявала, че е послушала сърцето си? Цялото интервю с водещата на „Преди обед“ по bTV четете в новия брой на сп. EVA.

Гледайте
цели епизоди на