Най-добре не боледувайте!

Така и не дочакахме проф. Анна-Мария Борисова в студиото на „Сеизмограф” - докато събере кураж и евентуално желание да ни гостува, взе че се сбогува с поста ”здравен министър”. Жалко, занимателен разговор щеше да бъде! Трябва да й се признае, че при цялата й некомуникативност, тя беше изключително атрактивна жена - мечта за всеки водещ!

За нас, уви - несбъдната мечта! Но това, да кажем, не е толкова важно. По-важното и по-страшното е, че несбъдната мечта остава качественото, ефективното и хуманно здравеопазване у нас. Нещо повече - след толкова властови, вкл. кадрови, провали в сектора, то се превръща направо в химера

Премиерът се опита да омекоти кадровата катастрофа на ГЕРБ

в здравната област с оправданието, че и в предишните кабинети няма случай един човек да е удържал четири години на тази ветровита позиция. Това е факт, но няма и случай за мандат да са се сменяли повече от двама души на върха на министерството.

А ако сегашната власт продължи да прави кадрови експерименти с това темпо, до края на мандата се очертава поне половин дузина да се изпробват като здравни реформатори. Няма лошо, но

Формулата ”проба-грешка-поправка” дава добри резултати до първата грешка

После се превръща в бедствие, защото всеки нов на поста се нуждае поне от месец-два, за да установи в какво състояние поема системата и да адаптира към него собствената си визия за промени. Т.е. дори да предположим, че д-р Стефан Константинов е последното назначение на това управление, безпощадно ясно е, че вече са пропилени година и половина от четирите, с които разполага на теория правителството, за да изпълни предизборните обещания на ГЕРБ за по-добро здравеопазване.

Реформата в здравеопазването

И все пак не остава нищо друго, освен да се съсредоточим в надеждата, че именно д-р Константинов е точният човек за овакантеното място и закъснялата реконструкция на сектора ще тръгне в ускорени срокове.

За жалост, и тази надежда е ерозирана от обстоятелството, че кюстендилският акушер-гинеколог бе номиниран не толкова като решителен реформатор, колкото като заместник-председател на лекарския съюз, очевидно натоварен с очаквания да помогне за осуетяването на обявения за средата на октомври докторски протест.

Ако допускането е вярно, това би означавало, че за сетен път стратегията за преформатиране и подобрение на болното ни здравеопазване е пожертвана заради краткосрочни и конюктурни цели. Ерго, не очаквайте скоро любезен прием и ефикасно лечение в болници и кабинети. И най-добре не боледувайте!