В памет на Нанка
Отиде си един от най-виталните, най-колоритните образи в нашата зрителска галерия ”Хастар”
13 Март 2011
Реклама
На 11 март се изправихме лице в лице с Апокалипсиса, а хиляди бяха отнесени от него. Сеизмографите - не метафоричните като нашия, истинските, отмериха убийствените 8,9 по Рихтер край бреговете на Япония. Кадрите от Страната на изгряващото слънце изглеждаха досущ като актуалните напоследък катастрофични филми за края на света.
Бедствие с такива библейски мащаби неизменно би следвало да ни накара да се замислим за какво сме на тази земя. Дали, за да се мразим, да имаме по 16 апартамента и поне милион в банковата сметка? Ами че те - както, впрочем, всяка материя - за ужасяващ миг като вчерашния, само с едно божествено дихание изчезват без следа. Значи друго трябва да ценим повече - нещо неунищожимо; нещо, което остава и след нас. За радост и в същото време за жалост, в "Сеизмограф" тези дни имаме изключително релефен пример за истинността на това отдавна вдъхновено от Бога човешко прозрение.
За жалост, защото на 26 февруари почина госпожа Нанка Мущанова от Първомай - един от най-виталните, най-колоритните образи в нашата телевизионна зрителска галерия ”Хастар” и едно от най-ярките и човешки открития.
За радост, защото беше рядко, изключително, неописуемо добър и светъл човек, че няма как да я забравим и е цяло щастие , че сме я срещнали и сме ви я показали. По телевизията обикновено съобщават за загубата на известни хора. Ние пък решихме да почетем паметта просто на една много, много добра жена, от която струеше благост, светлина и неизчерпаемост в грижа за другите енергия.
Отиде си буквално дни след 80-ата си годишнина, на която беше поканила екипа на "Сеизмограф", и която не можахме да отпразнуваме. От близките й разбрахме, че последната й заръка била да ни поздравят непременно за 1 март - може би, защото точно преди две години, в началото на март, взаимно се открихме. Скръбно е наистина, че Нанка Мущанова вече я няма тук, на земята, но е прекрасно и много обнадеждаващо, че дори в объркан свят като нашия се раждат хора като нея. Да я прости Бог и светъл път на душата й през вечността!
Бедствие с такива библейски мащаби неизменно би следвало да ни накара да се замислим за какво сме на тази земя. Дали, за да се мразим, да имаме по 16 апартамента и поне милион в банковата сметка? Ами че те - както, впрочем, всяка материя - за ужасяващ миг като вчерашния, само с едно божествено дихание изчезват без следа. Значи друго трябва да ценим повече - нещо неунищожимо; нещо, което остава и след нас. За радост и в същото време за жалост, в "Сеизмограф" тези дни имаме изключително релефен пример за истинността на това отдавна вдъхновено от Бога човешко прозрение.
За жалост, защото на 26 февруари почина госпожа Нанка Мущанова от Първомай - един от най-виталните, най-колоритните образи в нашата телевизионна зрителска галерия ”Хастар” и едно от най-ярките и човешки открития.
За радост, защото беше рядко, изключително, неописуемо добър и светъл човек, че няма как да я забравим и е цяло щастие , че сме я срещнали и сме ви я показали. По телевизията обикновено съобщават за загубата на известни хора. Ние пък решихме да почетем паметта просто на една много, много добра жена, от която струеше благост, светлина и неизчерпаемост в грижа за другите енергия.
Отиде си буквално дни след 80-ата си годишнина, на която беше поканила екипа на "Сеизмограф", и която не можахме да отпразнуваме. От близките й разбрахме, че последната й заръка била да ни поздравят непременно за 1 март - може би, защото точно преди две години, в началото на март, взаимно се открихме. Скръбно е наистина, че Нанка Мущанова вече я няма тук, на земята, но е прекрасно и много обнадеждаващо, че дори в объркан свят като нашия се раждат хора като нея. Да я прости Бог и светъл път на душата й през вечността!
