Имам голямо сърце, в което се побират както котки, така и хора
Публикуваме откъси от интервю с Николаос Цитиридис за “24 часа"
10 Май 2020
Реклама
- Научиха ли вече името ви, г-н Цитиридис?
- То на мен ми беше трудно, пък на зрителя какво ли му е (Смее се). Много хора свикнаха с това трудно за произнасяне име. Извинявам се на всички с дислексия, че не се казвам Иван Иванов, но съм сигурен, че логопедите ще свършат чудеса и дори могат да измислят упражнения с фамилията ми. На когото му е трудно, има по-благозвучени избори - Цитиридка или просто Додо.
- Откъде идва това Додо?
- Додо е бебешки прякор, който остана във времето и така ме наричат повечето ми близки приятели и колеги.
- Столът ви е нов, но мястото е същото - как се чувствате в него? Доказахте ли си сам на себе си, че вие сте на мястото си?
- Не мога да опиша чувството с няколко думи. Чувствата са в спомените, те са лични. Никой няма да ме разбере освен самият аз. Прозвучах като Божинката тук, ама май съм прав. Дали съм доказал сам на себе си? Тук трудно ще отговоря също. Аз съм от онези хора, които разбират, че са свършили нещо правилно, когато е минало време и през призмата на изтеклите часове, дни, месеци и години разбирам дали това, което съм правил, е било правилно и на място, както казвате. Мога да кажа, че сега съм доказал сам на себе си, че май съм на правилния път.
Публикуваме откъси от интервю с Николаос Цитиридис за “24 часа", а цялото четете - тук.
