“Никога не съм искал да бъда известен, но съм знаел, че ще правя неща, които вероятно ще ме доведат до такова положение”, споделя водещият на вечерното шоу на bTV Николаос Цитиридис в интервю за сп. Grazia. Това, че все се по-често му се налага да се обръща на  “Ей, Цитиридка” никак не го притеснява и е още един повод за смях и усмивки. Радва се, че все още хората не го разпознават много на улицата, защото е по кецове, а на екрана е с костюм, и с голямо удоволствие се ползва от камуфлажа на цивилното облекло.

Получаваш ли предложения за безплатни неща? Я кафе? Я някаква ремонтна дейност? Пицарията до нас се опита да ме изкуши с безплатна пица, ако ги кача на story в Instagram, а пицарят през цялото време ме зарибяваше да каня шефката му в предаването, щото отваряла второ заведение в центъра. Ако беше добавил и безплатно сосче - щях да се замисля. {Смее се.)

Как се отнасяш към известността?

Никога не съм искал да бъда известен, но съм знаел, че ще правя неща, които вероятно ще ме доведат до такова положение. Част от играта е, но не ми е толкова важно. Приемам го като аспект от работата. Винаги съм искал да говоря пред и на хора, но не заради това просто да съм на сцена или екран, а да им казвам някакви мои си неща.

Кой е онзи страх или съмнение, с което се сблъска лице в лице, преди да започне предаването?

Ами, не съм се страхувал. Нямало е съмнения дали ще успея. Щом съм там, значи нещата ще станат. Сблъсках се с неща, които не исках, като например приятелско неразбиране, но не ме беше страх от това, очаквах го. 

Успяваш да разчупиш гостите си, както досега не се е случвало почти никога в родно предаване. Какво ти казват самите те, когато камерите не работят?

Много редовно се изненадват колко бързо е минало времето и как тамън са се отпуснали напълно, и трябва да приключваме. Мисля, че хората се забавляват. С Кубрат Пулев беше много яко след финала на участието му. Показа ми още няколко удара, разменихме по няколко смешки. Отпускат се още повече след края, а на мен ми е любопитно как мислят и говорят тези личности. На повечето ми гости, дори съм им фен и не го крия много.

В интервю споделяш, че имаш късмета да си заложил името си, което не означава нищо към момента. Анонимността дава ли ти сила? Това никой да не знае за бившите ти гаджета, драми и проблеми?

Анонимността печели. Мистерията и загадката карат хората да търсят, да се Вълнуват. Тоест караш ги да изпитват някаква емоция. Когато бях вафлен блогър, бях анонимен една година. Хората се чудеха кой е тоя идиот, дето яде и пише за вафли. Любопитството е голяма краста. Името ми звучи екзотично тук, но е съвсем нормално някъде другаде. Казвам често, че името ми е кликбейт. Кара хората да си кажат - я да го видя това византийче. В случая с шоуто печели не толкова анонимността, колкото липсата на багаж. Не съм анонимен, защото хората на един клик разстояние могат да проверят всичко, което съм правил от завършването на 12-и клас до днес. Статии, видеа и снимки. Зад себе си просто нямам нищо, което може да тежи. Не са ме давали никъде. Не съм писнал, не съм правил едно и също дълги години. Не съм досадил, засега.

Гледайте
цели епизоди на