Две седмици от началото на новото токшоу на bTV и мнозина зрители все още не могат да преценят: харесват ли новия облик на вечерите пред телевизора? Почти няма политика, не късат снимки на президенти, не провокират с неудобни въпроси гостите – а те пък са популярни предимно на най-младите хора у нас; шегите не са вулгарни, цари ведра атмосфера в стил, който не е така популярен в ефира: стендъп комедията.

Наполовина чужденец, водещият с трудно произносимо име Николаос Цитиридис като че ли се опитва да бъде противоположност на всичко, което доминираше 20 години преди него в този час. Той не се тревожи дали ще намери своята публика, защото е сигурен, че това ще се случи. И очевидно се стреми да запази своята неподправеност, макар да е натоварен с очаквания и сравнения с предшественика му. Защото е убеден, че публиката на онова шоу не знае какво е хубава шега.

– Как приемаш наследството, което ще управляваш в това шоу?

– „Наследство“ е хубава дума, но не знам дали го приемам като нещо добро. Когато си млад и получиш сериозно наследство, пред теб има два варианта – да го профукаш или да се възползваш от него. Имам късмета да съм заложил името си, което не означава нищо към момента и да не ми пука от наследството е най-големият ми плюс. Мога само да се възползвам от него и да го направя по-голямо.

– Смяташ да се възползваш от него, а не да започнеш на чисто?

– Няма как да се започне на чисто и да бъдат изтрити 20 години телевизионна история. Наследството зад мен е по-скоро багаж, защото към мен има очаквания. Те тежат. Но, естествено, няма да бъдат изпълнени, защото хората очакват едно, но ще получат съвсем друго. Аз няма да правя партия, да политизирам предаването, за мен единствената цел е шоу, шоу, шоу, забавления, смешки.

– Провал ли е да направиш партия, след шоу с подобна история?

– Има много примери за телевизионери, които стават партийци.

– Не са чак толкова много.

– Не са и малко. Говоря в световен мащаб – Доналд Тръмп, който първо беше шоумен и после стана политик. В Италия – Берлускони, Зеленски в Украйна..

– Добри примери можеш ли да посочиш?

– Не знам дали са добри примери, но са примери. Не мога да се сетя за някой конкретен. Ако Чарли Чаплин беше станал президент, може би той щеше да бъде добрият пример, но може би той не е станал президент, защото е имал акъл в главата. Съмнявам се, че политиката е най-хубавото нещо, с което може да си запълниш свободното време. Прекарал съм време като парламентарен репортер и не смятам, че политиката е най-доброто нещо, което може да правиш със себе си. Има си причина политиката да е наричана мръсна дума, затова да не искам нито да говоря, нито да се занимавам с нея, не ми е интересно.

Цялото интервю вижте тук >>

Гледайте
цели епизоди на