Каква е тази енергия, с която Николаос помита всичко наоколо, не знам, обаче тя е толкова ярка, че или влизаш в същия вихър, или оставаш малко по-встрани и изоставаш. Та той дори говори бързо. Младостта на 26-годишния човек ми харесва, ако е толкова пъстра и бодра, признавам си.

Taка започва интервюто с Николаос Цитиридис в сайта cultinterview.com, а тук можете да видите част от него:

Някога говорил ли си бавно?

Не, никога. Толкова мисли има покрай нас и аз явно бързо ги улавям и искам да ги изстрелям. Почитател съм на ритъма на думите. Имам си собствена теория, която е дошла първо от барабаните, на които свирех едно време. След това започнах да пиша в сайт, а впоследствие – и да излизам на сцена. Разбрах, че ритъмът от музиката и писането от журналистическите текстове, събрани в едно, могат да ти дадат хубав ритъм. Дори една смешка може да бъде ритмична. Може би заради това говоря бързо – да поддържам един ритъм. Ако говорех бавно, всичко щеше да бъде бавно.

И мисълта тогава се забавя.

А така. Пък аз не обичам. Ако видиш как пиша на лаптопа… Не гледам, като пиша. Изписал съм си живота, дето се вика. Наистина много съм писал през живота си за крехката ми възраст. Много често се чудя как да кажа нещо на български, а го мисля на английски.

Ама нали си човек на думите.

Ами да, обаче много ме е яд, че понякога на английски нещата звучат по-добре, отколкото на български. А вярвам, че езикът ни е изключително ритмичен и богат. Но има определени изрази на английски, които съм свикнал да употребявам.

А на гръцки как ти звучат?

На гръцки съм чао отвсякъде вече. Тонално съм го забравил.

На мен само името ми остана гръцко. Разбираш ли?

Няма нищо друго у мен, което да е гръцко. Гърция за мен е една неизживяна любов. Не можах от нея да взема това, които искам.

Ама чакай, що години има пред теб…

Ще чакам, ама с тази работа кога ще мога да ида? Надявам се да мога да си взема от Гърция това, което тя е искала да ми даде. От 5-6 години не съм ходил там.

Даже и на море?

Принципно не обичам да пътувам дълго време, защото котката ми липсва. Това е истина. Не мога да я взема с мен, защото тя започва да мрънка. Не е за излизане. Стои на едно място, лежи си, яде веднъж на ден и толкова. Ако я извадя, ще получи инфаркт. Дългото пътуване изобщо не ми е в кръвта. От 6 години сега за пръв път отидох на море за седмица. В Лозенец разбрах колко съм известен. Там говореха, гледаха, шушукаха, не пропускаха реакция, а това е крайно некомфортно. Особено на плажа. А аз въобще нямам лятното тяло, което искам да имам. Много е тъпо някой да те обсъжда в жълти сайтове.

Ядеш ли вафли?

Не. Преядох. А, имам една любима сега, био. Много промених начина си на живот. Имам период, в който жестоко се бях разплул само от ядене на панирано, на дюнери, на вафли, на чипсове, на какво ли не… Живея един тъжен недюнерски живот.

Какво в живота би си направил експеримент да пробваш?

Бих пътувал, за да видя за какво е целият този шум.

Без котката ли?

Бих я взел. Никога не съм пътувал много. Мразя да стоя по летища. Целият ми живот е експеримент. Всеки ден правиш нещо, което не си правил, защото този ден не се е случвал преди. И ако си достатъчно любопитен, всеки ден може да пробваш и да експериментираш. Имам лайтмотив – нещо ново всеки ден. Да ядеш нещо, което не си ял, да кажеш нещо, което не си казвал никога… Някой ден бих продуцирал. Това ми се иска. Винаги ме е влечала телевизията, обаче не съм сигурен дали телевизията у нас може да ми даде свободата, която ми се ще да имам. В bTV конкретно не може и да става дума за цензура. Бил съм 7 години журналист и знам какво означава тя. Проблемите при журналистите идват от автоцензурата. Продуцира ми се и искам да видя дали мое виждане за ентъртейнмънт предаване може да издържи във времето. Само че в момента нямам почти никакъв опит и наблюдавам всичко наоколо. Не знам накъде ще ме завлече. Може и музика да продуцирам някой ден, знам ли… Като бях малък казвах на майка ми, че искам да стана измишльовател. Първата ми работа беше на строител. Пак създавах някакви работи.

През какво би минал като хала?

Не знам дали бих минал, но бих пропуснал покрай себе си лошото. Бих преминал като хала през посредствеността и бих я сритал в ребрата, за да не може да диша и да се изправя дълго време.
Хем съм емоционален, сензитивен човек, често ми става тъпо, ама си го държа в себе си, защото знам, че ще мине. Гледам да съм по-разсъдлив.

Коя е емоцията, от която не можеш да се отървеш?

Неспокойствието. Това направо ме убива. А мечтата ми е да бъда спокоен, но знам, че ще бъда такъв, когато мина през всичко, през което е нужно. Писна ми да се напрягам!

Цялото интервю можете да прочетете тук.

Гледайте
цели епизоди на