Смешки в офиса може ли?

Николаос Цитиридис в размисли и страсти на тема хумор

Предлагаме ви част от авторски материал на водещия на “Шоуто на Николаос Цитиридис” по темата “Смешки в офиса може ли?”. Текстът е част от новия брой на сп. Мениджър, а целия материал можете да четете онлайн или в печатното издание на списанието.

Това е статия, която можеше да започне с „В забързаното ни всекидневие и начин на живот имаме нужда от повече хумор в живота си“, но понеже това не е реклама на прах за пране „Хумор“, а текст за смешките в офиса, статията започва така.

2112297653.jpg

Списание „Мениджър“ се свързаха с мен да напиша долните редове и ми зададоха темата „Как да използваме хумора в борбата със стреса в офиса?“. За хумор не знам, приятели, но едно малко уискенце след работа на рецепцията на офиса определено помага антистресово. Но, разбира се, в такова сериозно списание не мога да поощрявам алкохола на работното място. Но ето, ако четете този брой в офиса и ви е станало забавно, то поздравления, ползвахте хумор.

Добрите компании са стигнали до простото заключение, че щастлив екип = добре свършена работа. Човек не може да работи като робот без да види поне едно котешко видео или меменце с бебенце. Вече така сме устроени. Денят ни малко или много преминава през много смешки – това е основно съдържание в социалните мрежи, които ние така неумерено използваме постоянно. Така че пращането на тик-ток видеа в общия чат, където шефа го няма, вече е официална част от работната среда.

Някога казвали ли сте си „Абе, тия хора ми плащат, за да цикля във Фейсбук“? Просто питам.

Иначе, за да продължавам да отговарям на въпроса от зададената тема, ще кажа, че за разведряване в офиса може да носите смешни тениски, ако дрескодът позволява. Ако все пак сте задължени да носите костюми, купете си тениска на Супермен и я носете под ризата. От време на време, когато отговорите на 45 имейла и имате 3 уебекса в един ден, скачайте на стола си и разкъсвайте ризата с поглед към слънцето и светлината в името на смешката. Вие сте супергерой и другите трябва да го знаят!

2112297654.jpg

Когато бях на 18, работих като детски аниматор. Капитан Шаран ми викаха малките, когато бях пират, големи сладури! Забавна работа беше, малко ме напрягаха децата на 4, които получаваха АйФони за рождения си ден, но го преживявах. Работата вървеше леко, макар да беше много. За да се забавлявам, в почивките се целувах с другата аниматорка. Това пак е поведение, което не бива да се поощрява в тези страници, но се надявам редакторите да не са изчели всичко докрай, тъй като са си казали „То момчето втори път тая тъпа смешка няма да я направи“. Та, ако имате колега, с когото си показвате, че бихте си споделили нещо повече от последното захарче, играйте. Любовта е двигател на света.

 

Да се върнем на смешките в офиса. 

Как киха фъстъкът? КА-ШУ!

 

 

Вижте целия материл в новия брой на сп. Мениджър.